Яница Радева
АНТИЧНИЯТ ФОРУМ

Научавам толкова за пътищата и посоките
от издълбаните улеи за колесници,
колкото вероятно знае мухата
преди да я загърне паяжината.
Вероятно най-много ми казва
тази няма Арахна,
сръчна над златния пашкул
и листата, които точно в този момент
застилат земята.

ПЕКАРНА „ТОПЛАТА ФУРНА”
Такъв хлебар!
Толкова се изненадвам, че мигом огладнявам.
Мога да се заситя само от кръг с вписан квадрат.

СТАДИОН „БЕРОЕ”
Зрител, треньор и топка
е това есенно слънце,
капризно като мен.
Влиза в очи, врати и гълъби,
ниже думи,
размества позиции
и все неготово за най-важния мач.

ЗООПАРКЪТ
Ревът на елена изтръгва природа,
в онзи вид,
който не познаваме
и аз, и той.
Родени в града, подивяваме
само в моменти на страх и любов.

 

Анна Лазарова
АНТИЧНИЯТ ФОРУМ
колесниците са били
с няколко метра
по-широки
от гърба на императора
и за разлика от него
когато влизали
през каменната врата
не създавали основания
за изсичане на монети
и глави

ПЕКАРНА „ТОПЛАТА ФУРНА”
така и не се научих
да режа равни филии
не бой се детето ми
казваше баба
и хората като хляба
са тънки в края си

СТАДИОН „БЕРОЕ”
тук
футболът е екология
и всичко е зелено
екипите от полиестер
пластмасовите седалки
изкуствената трева
металната ограда и дори
ароматизаторите за автомобили
в сувенирния магазин
тук
зрителите рециклират
грижите си
отвътре на кръга
а извън него жълтеят
вечнозелени дървета


ЗООПАРКЪТ
голямата каменна клетка
обитава мечка
средните метални
елени и лисици
в малките дървени
са птиците и влечугите
шишарката е клетка
за мухите
а жълтият ми шал
за есента

Красимир Нейков
АНТИЧНИЯТ ФОРУМ
Слънцето постепенно залязва
позволява на камъка
да изстине отново
изчезва като
липсващата статуя в центъра на
Августа Траяна
която няма да бъде намерена
като последната римска колесница
минала през портата
в посока запад в търсене на
криещото се от града
слънце


ПЕКАРНА „ТОПЛАТА ФУРНА”
Сътворението започва
с две ръце
докосващи интимно
брашното маята
готовото вече тесто
И изглежда всичко до
изпичането е ясно
Но как след това
ще разрежеш<
собствената си плът


СТАДИОН „БЕРОЕ”
От най-високата точка на
трибуната очите ми попиват
зеления цвят на терена
в правоъгълник
в който няма начин
да начупя идеалните линии
на мисълта
да ги пусна в диагонален
спринт в отчаян опит
да отбележат победен гол
с това стихотворение

ЗООПАРКЪТ
Животът е затворен
в клетка
с оцветени в жълто решетки
реве страшно
и гладен и сит
почесва рогата си
без яростно да се
блъска в оградата
без да налита на бой
пита те от коя страна
на клетката
е дивото

 

Петър Чухов
АНТИЧНИЯТ ФОРУМ

Дъсчена сцена
върху каменни плочи –
денят репетира
последното действие
от своята опера
на площада
дърветата надничат
над крепостната стена
ръкопляскат
с пожълтели длани
слънцето се оттегля
в колесницата си
и отбелязва
поредния залез
на една бутафорна
империя

ПЕКАРНА „ТОПЛАТА ФУРНА”
Върху дървената си маса
хлебарят посипа
брашно
начерта правоъгълници
и каза
пишете
по тях
и ние писахме
а после ядохме
хляб
приготвен
от нашите думи
но той далеч не бе толкова вкусен
колкото неговия
замесен
с чисто бели
листа

СТАДИОН „БЕРОЕ”
Вече е есен
но тревата тук
продължава да е
зелена
този цвят
изпълва ирисите
на очите ни
и те се превръщат
в стадиони
по които светлината
надиграва тъмнината
като отбелязва гол след гол
в зениците ни

ЗООПАРКЪТ
Смирено четем
предупредителните надписи
и не храним животните
но храним
очите си
с животни
не е отмрял в нас
хищническият инстинкт
впиваме погледи
в поредната жертва
и тя потръпва
разбрала че тялото ѝ
вече обслужва смисъла
на чужд живот