Община Стара Загора
Библиотека "Родина"
Къща музей "Гео Милев" Националнен младежки конкурс за поезия Веселин Ханчев

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2015

Тридесет и второ издание

Жури: Петър Чухов, Яница Радева, Иван Ланджев

Лауреати:

Първа награда - Богомил Тодоров Господинов (отличен през 2013 година и 2014 година)
Втора награда - Анна Лазарова, Красимир Нейков (отличен и през 2014 година)
Трета награда - Антонина Георгиева

Поощрения:

Мартин Лалев (отличен и през 2014 година)
Блага Запрянова
Стамена Дацева (отличена и през 2014 година)
Константин Трендафилов
Анита Велева
Селена Йорданова
Кристиан Илиев
Александра Устамитева
Теодора Лалова
Христо Мухтанов (отличен и през 2014 година)
Мария-Йоана Донкова

 

 

  • ПЪРВА НАГРАДА
    (статуетка „Златното яйце” и отпечатване на дебютна стихосбирка)

Богомил Тодоров Господинов, 21 г., София
Птиците на Лола

Не чувствам никаква прилика с птиците
и донякъде техните пролетарски
проблеми не са мои проблеми
гладните им стачки и протестите им за
                                   братство не ме
трогват ни най-малко,
а когато ги чуя да просят хляб
разделям главата от тялото си
понякога ми се иска да бъда техния
глухоням преводач
с глас като на гърмяща змия и слух като
                                  арктическа зима
глас който разбира от пушки и авиация,
                    таксидермия и кремация
но аз не съм човекът който събира ята за да
                              ги води в пустинята
аз събирам отпадъци и разделям отпадъци
и нямам нужда да пътувам до работа
за да се върна до вкъщи
не по-малко от тях не разбирам
светът който не спира да строи пирамиди
за да руши пирамиди

  • ВТОРА НАГРАДА

Анна Лазарова, 21 г., Велинград
*** знаеш ли

знаеш ли че издаваш звук
на угаснал вулкан
докато спиш

мога да чуя виковете
на всички хора
които някога
си се опитал да стоплиш

 

Красимир Нейков, 23 г., Варна
*** Поредната

Поредната нощ в която
природата мълчи
като след погребение
помага ти да чуеш
плахото почукване на
сърцето
не знаеш дали ти прави
услуга
или само засилва
несигурността

 

 

  • ТРЕТА НАГРАДА

Антонина Георгиева, 24 г., София
Сол

винаги когато сядаш
на брега до солниците
замахваш с ръка
сякаш тръскаш нещо
три пъти зад гърба си
не че си суеверен
но за всеки случай

гледам те внимателно
с крайчеца на окото
но не се притеснявам
ослепява се не от сол
а от мъка
когато разсипваш
цял пакет зрънца
в мокрите ми рани

бялата смърт, мили
не идва зимата, а лятото
когато най-малко я очакваш
и се изсипва на купчини
натриев хлорид
пред входната врата
но аз съм спокойна
не бива къща
без сол, хляб и вино
и няма къща
без някаква смърт


ПООЩРЕНИЯ

  

 

Мартин Лалев, 23 г., Стара Загора
Вапцарово

Дванайсет души сме строени
успоредно на стената.

На гарнизонното стрелбище вечерта
мълчи. Допушваме последната цигара.
Напомня ми за нашата инерция -
след възвратно-постъпателната ни динамика -
как запалвахме цигара, но поредната…

Дванайсет души наредени
успоредно пред стената
лятото е жарък феникс,
а нощното небе – препълнен пепелник.

Разстрел.
Над него облаци от дим.
Прецеждаме през зъбите последна
атмосфера – спарена и жива.
Угарките горят ни пръстите,
но това е най-животодаващата цигара.
Боже!
Ето - аз дишам…

Туш.
И залпове.
И глухо свличане
на труп.
Но аз стърча
не сам,
а сме единайсет общо.
Един прострян
върху изпечената юлска плоскост.
Във своите гърди събрал
и отреденото за нас олово.
А в доклада отбелязаха разстрела
като изключително успешна екзекуция.
Единайсет живи и един умрял…

На гарнизонното стрелбище вечерта
мълчи. Покойник е и въздухът задушен.
Мрак се в ъглите таи,
а гърдите на убития пушат.
Фракталите цигарен дим -
от пробойните прецеждат се,
отлитат, а с тях заедно към нищото
изтичат девствените стихове.

  

 

Блага Запрянова, 17 г., Пловдив
Съдба

От минута я познаваше
но знаеше
дъщеря им ще се казва Мария
а на стари години
ще отглеждат ягоди

 

Стамена Дацева, 20 г., Разград
Мухата в стаята

Всъщност нито ти
наистина искаш да убиеш мухата,
нито мухата
наистина е искала да влезе в стаята ти
и за нея е голямо усилието
да се блъска в затворените прозорци
дори може би по-голямо
от усилието да замахнеш с вестника.

 

Константин Трендафилов, 25 г., София
Нищо

Слушам песните,
които не пееш в хола,
прехласнат в движенията ти,
докато не танцуваш пред мен.
А кракът ми тактува,
тъжно, тъжно, в ритъма
който не се чува.

Самотата е
нищо
превърнато в действие

 

Анита Велева , 24 г., Плевен
Ядрена бомба

Вече знаеш всичко.
Аз не искам да го изрека

Искам да те заведа в пощенската станция
и да те науча как се пишат отговори на
писма.
Искам да закусим на терасата,
докато брадвата на мъглата заличи
илюзията.

Искам да чуя лекцията ти за свободата
на приглушена светлина и дълги паузи.
Да простиш закъснението на очите ми,
когато се завръщат от смъртта
през памуковите плантации на тишината ти,
през незакономерната ти страст да стреляш.

Оставям кранчето в банята
и се изнасям на ръце над атмосферата.
В необятната си космонавтика сърцето ми
вали до своя абсолют на прошката,
изучавайки чертите ти,
мотива да са негов спазъм.

Реагирам на знака на всяка твоя хромозома.
Викаш ме по сто различни начина.
И никога по простия човешки.
Аз, гражданка на много измерения
изгубвам себе си, но тебе никога.

В прегръдката ти зрее бомба,
откъсната от ядреното слънце на
                                               страданието ми.

Въпрос на време е,
но аз не искам да го изрека.

 

Селена Йорданова, 22 г.,Габрово
*** подарява

подарява
на любовниците си
цветя в четен брой
за него
всяка жена
след нея
е погребение

 

Кристиян Илиев, 16 г., София
затворени входове

затворени входове
прясно боядисани стъпки
панти без врати
влизам
където няма изход
и оставам

 

 

Александра Устамитева, 16 г., София

*** влюбваш се

влюбваш се
жениш се
минават години
тя полудява
после те повлича
не иска да спи до теб
не искаш да се прибираш вечер
пиеш
тя плаче
децата отиват в чужбина
къщата е празна
и дори вие самите вече не ѝ принадлежите
караниците ви се струват вече безсмислени
връщате времето назад
подаряваш й роза
лягаш до нея
на сутринта я няма
вече си на 80

 

Теодора Лалова, 23 г., София
***
разломи и разместване на чувствата
и скачане отвъд годините уморите и
                                                           бягствата
ходене насън посрещане на изгреви
(разбира се)

вълните парят сутрин в пет
вълните хапят и прегръщат
небето се върти пилее си звездите
пясъкът наместо броня
изкачва се по кожата
по клепките бедрата пръстите и шията
(историите единственият смисъл
на нашето мило препъване)

обеците ми са хор от влакове
по релсите се шие във лилаво
ние сме двойни тройни четворни петорни -
каквито ни скимне*
клетва е дадена причестяване
няма страх вече няма очакване
светът изместил се е вляво
отскочил е от формата на времето
оловото на август е огънал

по хоризонта свлича се морето
солта която ни е силата
силата която е солта ни
шепот е само
обещание за мъртво вълнение

 

 

Христо Мухтанов, 24 г., Лясковец, обл. Велико Търново
*** Аз ли съм

Аз ли съм твоето взривно събитие
Мога ли да възпламеня
застоя на стаята ти,
зацапаните й пердета,
шалът, който всяка сутрин неизбежно си
                                                              слагаш, 
твоите календари
и фотоалбумът със стари любови,
който държиш в чекмедже на съзнанието си
Не знам дали съм твоето взривно събитие
Не знам дали мога тези неща
Но като малък кибритопродавач
паля кибритени клечки 
и си представям

 

 

Мария-Йоана Донкова, 15 г., Долни Дъбник
Do you believe that there’s treasures in the ocean

Красотата я вкусвам в думи.
Поредната вълна се откъсва от синьото
и разпенва криле,
за да изживее своето трагично падение,
а аз я удостоявам с минута следсмъртна
                                                                слава
и облизвам устни,
за да вкуся солените парченца от душата ѝ.
В мен също се разбива една вълна
а сърцето ми потъва надолу
като счупен оловен войник,
за да се превърне в загубено съкровище на
                                                              дъното

Конкурсът се организира от Община Стара Загора, Библиотека „Родина” и къща музей „Гео Милев”.
Наградите бяха връчени на 6 ноември 2015 г. в старозагорския Регионален исторически музей.