Община Стара Загора
Библиотека "Родина"
Къща музей "Гео Милев" Националнен младежки конкурс за поезия Веселин Ханчев

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2017

Тридесет и четвърто издание

Жури: Марин Бодаков, Мария Донева, Никола Петров

Марин Бодаков  (1971, Велико Търново) – поет, журналист, университетски преподавател. Завършва специалност БългарскаMarin Bodakov 2 филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 2000 г. е литературен редактор на в. "Култура". През 2006 – 2009 г. е съветник по въпросите на културата в Кабинета на Председателя на Народното събрание. Преподавател е в Нов български университет и главен асистент по жанрове в печата, публицистика и художествена критика в Катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Женен е за преводачката Зорница Христова. Автор е на стихосбирките "Девство" (1994), "Бисквити" (1998), "Обявяване на провала" (2002), "Ангел в зоопарка" (2008), "Наивно изкуство" (2011), „Северна тетрадка” ( 2013) и „Битката за теб” ( 2016). Съставител е на сборника "Иван Вазов и..." (2000). В съавторство със Зорница Христова издава "Детето зад чина" (2012), а през 2013 г. излизат неговите интервюта с български литературни преводачи в книгата „Преведе от…“ .

През 2011 г. печели (заедно с Румен Леонидов) наградата за поезия „Иван Николов“. Носител е на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2014 г. Марин Бодаков е член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ при първото ѝ издание през 2002 г. Постоянен член е на журито на конкурса за есе „Цветан Стоянов“, организиран от НДК, от второто издание до закриването на конкурса (2003 – 2010). Член е на журито на националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2012 г., на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2013 г. Председател е на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение през 2014 г.

 

Мария Донева (1974, Стара Загора). Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1996 и 1997 г. участва в Стружките вечери на поезията в Република Македония.
Печелила е награди от конкурси като „Веселин Ханчев“ (1993, 1994, 1995), „Магията Любов“, Казанлък (2005), „SMS-поезия“, Нова Загора (2005), Национален конкурс за поезия – Ямбол (2006), „В полите на Витоша“ (2007). Има втора награда от конкурса за кратък разказ „Рашко Сугарев“ (2008).
Освен поезия, Мария пише и текстове за джаз песни, като част от проекта JAP (Jazz And Poetry) – Джаз и поезия, представяне на джаз-стандарти с текстове на български.
Пиеси по нейни текстове се играят в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.
Работи като режисьор към програмата за арт терапия в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ – град Раднево.
Редактор е в електронното списание „LiterNet“.

 

Библиография
• Очи за красотата (1988)
• Сбогом на читателя (1996, 2003)
• Празнината меѓу нас (Охрид, 2005)
• Има страшно (2005; 2007, 2008)
• 50 години старозагорско куклено изкуство (2008)
• Прикоткване на смисъла (2009)
• Меко слънце (2010)
• Магазин за обли камъчета (2011)
• Перце от дим (2012)
• Заекът и неговата мечта (2013)
• Шепа лъскави череши (2013)
• Чисти стихотворения (2014)
• Тя се наслаждава на дъжда (2015)
• Любовта идва (2016)

 Никола Петров (10 октомври 1987) – поет и журналист в Novinite.com (Sofia News Agency) и Novinite.bg. Завършил е "Скандинавистика" в СУ "Св. Климент Охридски".

Носител е на награди за поезия от различни конкурси: второ място на Националния конкурс за лирично стихотворение "Славейкова награда" (2008), награда за млад автор на Националния конкурс "В полите на Витоша" (2008), награда за поезия от Национален конкурс на фондация „Св. Климент Охридски“ (2009); трета, втора и първа награда от Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009 - 2011).

Автор е на „Въжеиграч“ (2012, изд. „Жанет 45“).

 

Въжеиграч (поради липса на естествено състояние)
                                                                                                            

            И цялата тази ЗЛОВЕЩА енергия...

                Константин Павлов

Не съм роден за тази работа:
нямам никакво доверие на краката си
и на тялото изобщо
ако можех щях да се покрия в тъмното
да се завия с тъмното
да слушам дъжд
до сън
но няма как
движението
ми е единствен избор
несигурно но все по-бързо
несигурно но все по-бързо
(спра ли се нямам завръщане
инерцията ще ме погуби!)

въжето под краката ми оттук нататък
все по-страшно ще играе
с него ще трепери цялото ми аз
така ще продължава крехкият ни танц
до сън