Община Стара Загора
Библиотека "Родина"
Къща музей "Гео Милев" Националнен младежки конкурс за поезия Веселин Ханчев

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2016

Тридесет и трето издание

Жури: Марин Бодаков, Йорданка Белева, Иван Ланджев

Марин Бодаков  (1971, Велико Търново) – поет, журналист, университетски преподавател. Завършва специалност БългарскаMarin Bodakov 2 филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 2000 г. е литературен редактор на в. "Култура". През 2006 – 2009 г. е съветник по въпросите на културата в Кабинета на Председателя на Народното събрание. Преподавател е в Нов български университет и главен асистент по жанрове в печата, публицистика и художествена критика в Катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Женен е за преводачката Зорница Христова. Автор е на стихосбирките "Девство" (1994), "Бисквити" (1998), "Обявяване на провала" (2002), "Ангел в зоопарка" (2008), "Наивно изкуство" (2011), „Северна тетрадка” ( 2013) и „Битката за теб” ( 2016). Съставител е на сборника "Иван Вазов и..." (2000). В съавторство със Зорница Христова издава "Детето зад чина" (2012), а през 2013 г. излизат неговите интервюта с български литературни преводачи в книгата „Преведе от…“ .

През 2011 г. печели (заедно с Румен Леонидов) наградата за поезия „Иван Николов“. Носител е на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2014 г. Марин Бодаков е член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ при първото ѝ издание през 2002 г. Постоянен член е на журито на конкурса за есе „Цветан Стоянов“, организиран от НДК, от второто издание до закриването на конкурса (2003 – 2010). Член е на журито на националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2012 г., на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2013 г. Председател е на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение през 2014 г.

 

Йорданка Белева (1977, Тервел). Завършва българска филология в ШУ „Епископ Константин Преславски“ (2001) и библиотечен мениджмънт (2010). Защитава докторат за библиотечните системи и информационните възможности на парламентите от YBЕвропейския съюз.

Двукратен лауреат на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – специалната награда на конкурса (1999) и първа награда (2001). Лауреат е на Националния студентски конкурс в Шумен (1997, 1999, 2000), конкурса в рамките на Европейски месец на културата (Пловдив, 1999), Националния литературен конкурс по повод 150 г. от рождението на Иван Вазов (2000), конкурса „Яворови дни“ (Поморие, 2002) и конкурса „Магията любов” (Казанлък, 2008г). През 2005 г. е победител в Националния литературен конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“, гр.Пловдив. Номинирана е в националните конкурси за книга "Иван Николов" (2012) и „Христо Фотев“ (2014).

Нейни текстове са публикувани на английски, немски, хърватски, чешки и арабски езици. Автор е на две стихосбирки "Пеньоари и ладии" (2001) и "Ѝ" (2012), и на сборниците с къси разкази “Надморската височина на любовта” (2011) и “Ключове” (2015).

 

Иван Ланджев (1986) – поет, есеист и сценарист. Завършва философия и културология в СУ "Св. Климент Охридски"). Доктор е по руска класическа литература на същия университет. Победител е в Националния младежки конкурси за поезия "Веселин Ханчев" (Стара Загора, 2009), носител на Наградата за дебют "Южна пролет" (Хасково, 2011), на наградата "Памет" (на имеivan-landjev-hanchevто на Георги Рупчев) (2014), два пъти номиниран за Националната награда за поезия "Иван Николов" (2010; 2014). Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихотворения са преведени на английски, немски, испански, италиански, словенски, хърватски, словашки, арабски, маратхи, публикувани са в престижни международни издания като "Granta" (Лондон). Текстовете му (поезия, разкази, есета) са излизали в повечето водещи списания и вестници в България. Автор е на стихосбирките "По вина на Боби Фишер" (2010) и "Ние според мансардата" (2014). Превежда от и на английски. Работи като телевизионен сценарист (Столичани в повече, Стъклен дом).

 Приблизителен сонет

Ще бъде трудно да останеш същият,
докато този град дълбае с пръстите
навътре в оглупялата глава.
Каквото си разбрал дотук, е чернова. На нощна лампа някой те преправя, пише –
каква естетика в това да си излишен:
сърцето бие в ямб, юмрук целува шепа.
Окото недовижда цялата нелепост. Нелепа е минутата до оня паметник, където
между игли и песове си ляга кротко битието.
От жълтеникави фасади пак се лющят слогани,
отложена за вдругиден е кражбата на огъня. Небето все с мансардите флиртува и не го е грижа.
Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен.

...Наистина учудващо за възрастта му е умението да си служи с похватите на дълбинната психология, с извивките на психиката, с психографията на човешкото поведение, което неминуемо кара нещата да изглеждат така релефно и живо. Защото той е поет с обмислен езиков арсенал и оригинално мислене.

Иван Теофилов