Лауреати
- Посещения: 1043
април, 1987
Жури: Рашко Стойков, Петър Тонков, Марин Георгиев
Лауреати
Голямата награда - Цанко Лалев
Първа награда - Лили Трендова, Любомир Русанов, Кольо Александров
Втора награда - Янита Ангелова, Пламен Дойнов, Емил Джаджев
Трета награда - Маргарита Илиева, Екатерина Стратиева, Йордан Пеев, Димитрина Баева
Голямата награда
Цанко Лалев
София
1393
Имаше църква. Имаше врани.
Имаше вечност от златен варак.
Помня, но споменът гърло не храни
и не разсъмва сплъстения грак.
Камък гальовен. Гаснеща глина.
Тухли редихме и бъркахме вар.
Помня, че в златна мъглица премина,
в броня заключен, последният цар.
Как се топях в гласовете на хора!
Как се зазиждах във този градеж.
Имах и вяра, и глас, и опора...
Царят се върна отнякъде пеш.
После какви ли не сили ме мляха.
Кожи гърмяха и пукаше кост.
Всичко през огън прекара Аллаха
и по жаравата гърчех се бос.
Корени ядох. Спах във бърлога.
Раните ближех, втрисан от страх.
В парица тих издимяваше богът.
И сам като пламъчна плът се видях.
Сам да изгарям и сам да си светя.
Восък да капе от двете очи.
И запламтяло, над глухи полета,
моето тяло да прехвърчи.
Капка за всеки. Светещи рани.
Фосфорно гние кухият мрак.
Имам си огън. Имам си врани.
Имам и вечност за похлупак.
Първа награда
ЧАЙКИ
Кръчмата за нас сега е черква -
всеки ще си тръгне изповядан.
Като чайници ще пускат пара тразвите,
като кукли - оживели - ще се радваме.
Таен, с няколко глави е комитета,
но ще скърпи нова революция.
Като мъртвите ще сложим клетва,
ще я освети кръчмарят Луцифер.
На булдог прилича сградата отсреща,
с трескави очи ще я съборим
и ще плисне въздухът приклещен
чак до синкавия гръб на хоризонта.
Като чайки ще крещим и ще умуваме
за овчари и царе, за къщици и за палати.
С жълто, стъклено ухо ще ни подслушва
лампата, от викове разклатена.
Само масите ще дремят отегчени
и уречения час ще се спотайва в каните.
Ще се скрием после в дупки като червеи -
с вино в търбусите, вместо с рани.
Кольо Александров
Стара Загора, 1953
ГЕРГЬОВДЕН
Превих му врата, после бързо замахнах
и кроткото агне дори не разбра, че умира.
Намерих кавала, приседнах на камък
и без да съм учил, засвирих.
... И блейна Ваклуша, и хукна към огъня,
а кучето с лай я натири към стадото,
но мигом се върна и другите песове погна -
жестоко се би, но получи останките.
Накрая, когато изхвърлих последните кости
и виното беше до капка изпито:
"Ти нямаш сърце - рече някой от гостите, -
щом агне заколи и можеш спокойно да дишаш!"
От свойта жестокост
отчаян към черквата хукнах,
душата си там във ухото господне да сплакна,
но вътре
без подкуп от агнешки кожи не пускаха
и двамата с куция просяк до входа
заплакахме.
Втора награда
Емил Джаджев
София
КАРНАВАЛ
Не исках да участвам в карнавала,
но просто бях повлечен от тълпите,
надянах маска, с бял конец съшита
и влязох в пълната и шумна зала.
За нищо не попитах.
Дочух как някой сякаш ме повика,
лек полъх ме догони и целуна,
след миг се слях с човешкия мравуняк,
разбрах, че вън не бе останал никой.
Затръшнаха вратите.
Вървях сред маскарадните одежди
и взирах се в застинали гримаси,
изгубен сред изкуствения блясък
и стряскан от прелитащи кортежи.
Дали бях у дома си?
Усещах как потокът ме понася
край цветните картонени фасади
и как безсилно в гърлото засяда
напиращият див безсмислен крясък.
Денят бе сив и ясен.
Тържествен марш гърмеше без почивка,
пристъпвах неуверено и вяло
и виждах в огледалото на залата
лицето си, застинало в усмивка.
Плътта бе оцеляла.
Потта от ужас отдавна бе попила
в хастара на одеждата ми бяла.
Изсмях се на тълпата полудяла...
за друго вече просто нямах сила.
Участвах в карнавала.
Трета награда
Димитрина Баева
Бургас
ВОЙНА
Неочаквано птиците дръзнаха
и си тръгнаха от дърветата.
Изпищя в замразения въздух
отражение на крилете им.
Най-напред го усетиха майките
и се сраснаха със децата си.
После старците. Дълго и влюбено
се заглеждаха към земята.
После тези, които обичаха
и наистина нямаха време
да отпият мига, който страшното
вече идваше да им отнеме...
А бащите оставиха хляба
до главите на своите внуци
и потеглиха. Аз им повярвах -
само хубаво ще се случи.