Лауреати
- Посещения: 806
октомври, 1989
Жури: Екатерина Йосифова, Добромир Тонев, Петър Тонков
Лауреати
Първа награда - Красимира Зафирова ( стихосбирката "За Карлсон и другите", редактор Петър Тонков)
Втора награда - Мария Донева
Трета награда - Севдалина Илевска, Екатерина Терзиева
Първа награда
Красимира Зафирова
Перник
СВИЖДАНЕ
Махам с ръка - ей тъй, за разтуха -
на враните,
грабвам доброто си име и шапката,
казвам довиждане
на пейките, на задрямалите им сенки
в локвите кални
и поемам към моето село
като при болен на свиждане.
Прескачам улиците по две,
без да спирам на светофарите,
гълтам въпросите "накъде" и "защо"
като сироп за кашлица.
Автобусът е в три и единствен -
бързам, за да го сваря
(преди години беше зелен,
с ремарке и кондуктор с кожена чанта).
Сега автобусът е сив, а билетите -
предварителна разпродажба,
след него остава като следа от самолет
дълга осова линия.
Да можех на голия път с парашут
или чадър да сляза
и заедно с мрака безмоторна и гладна,
и синкава да пристигна.
В моето село беше тихо като във черква
или във гора.
Там брадвите зиме и лете стояха забити
в дръвника.
Сутрин жените разговаряха
през плетищата за това
как вървят зеленчуците
и дали говедарят вече е викал.
Слизам. Ръката ми пребледняла стиска
ключове и няколко рози.
Правя крачка несигурна
по речните камъни и се спирам -
някой наскоро бетон е изливал
в дълбоките коловози,
за да може безпрепятствено с колата си
да се движи.
Гледат ме новите къщи високомерно,
някак отгоре
и размахали гръмогласните си антени
сочат двора заспал,
останал встрани, потънал в покой,
далече от тежките им основи.
Вратичката скърца като преди,
само дето болният е умрял.
Втора награда
Мария Донева
Стара Загора, 1974 г.
* * *
Пътищата са премазани
и посоките се скриха.
Който страда, е наказан,
който лъже, пише стихове.
И небето се отвори,
ала никой не повярва.
Не погледнахме нагоре.
А пък ангели ни трябваха.
И дъгата разкривена
си превиваше гръбнака.
От смеха си уморена,
аз усмивката си чакам.
Трета награда
* * *
Днес небето е протрито с гума
и като горящ от ревност мъж
праща халосните си куршуми
с първия за тази пролет дъжд.
А земята е като удавница -
пълни дробовете си с вода.
Лепкавите локви са възглавници,
на които легнал е града.
Бягат нейде сънищата бляскави -
не обичат нощните си смени.
Над града поляга нежно-ласкаво
вечерно дъждовно вдъхновение.