• Посещения: 412

 

Шести конкурс

октомври, 1989

Жури: Екатерина Йосифова, Добромир Тонев, Петър Тонков

Лауреати

Първа награда - Красимира Зафирова ( стихосбирката "За Карлсон и другите", редактор Петър Тонков)
Втора награда - Мария Донева
Трета награда - Севдалина Илевска, Екатерина Терзиева

      

Първа награда

Красимира Зафирова
Перник

СВИЖДАНЕ

Махам с ръка - ей тъй, за разтуха -

на враните,

грабвам доброто си име и шапката,

казвам довиждане

на пейките, на задрямалите им сенки

в локвите кални

и поемам към моето село

като при болен на свиждане.

Прескачам улиците по две,

без да спирам на светофарите,

гълтам въпросите "накъде" и "защо"

като сироп за кашлица.

Автобусът е в три и единствен -

бързам, за да го сваря

(преди години беше зелен,

с ремарке и кондуктор с кожена чанта).

Сега автобусът е сив, а билетите -

предварителна разпродажба,

след него остава като следа от самолет

дълга осова линия.

Да можех на голия път с парашут

или чадър да сляза

и заедно с мрака безмоторна и гладна,

и синкава да пристигна.

В моето село беше тихо като във черква

или във гора.

Там брадвите зиме и лете стояха забити

в дръвника.

Сутрин жените разговаряха

през плетищата за това

как вървят зеленчуците

и дали говедарят вече е викал.

Слизам. Ръката ми пребледняла стиска

ключове и няколко рози.

Правя крачка несигурна

по речните камъни и се спирам -

някой наскоро бетон е изливал

в дълбоките коловози,

за да може безпрепятствено с колата си

да се движи.

Гледат ме новите къщи високомерно,

някак отгоре

и размахали гръмогласните си антени

сочат двора заспал,

останал встрани, потънал в покой,

далече от тежките им основи.

Вратичката скърца като преди,

само дето болният е умрял.

 

Втора награда

 
Мария Донева
Стара Загора, 1974 г.

* * *

Пътищата са премазани

и посоките се скриха.

Който страда, е наказан,

който лъже, пише стихове.

И небето се отвори,

ала никой не повярва.

Не погледнахме нагоре.

А пък ангели ни трябваха.

И дъгата разкривена

си превиваше гръбнака.

От смеха си уморена,

аз усмивката си чакам.

 

Трета награда

Севдалина Илевска

* * *

Днес небето е протрито с гума

и като горящ от ревност мъж

праща халосните си куршуми

с първия за тази пролет дъжд.

А земята е като удавница -

пълни дробовете си с вода.

Лепкавите локви са възглавници,

на които легнал е града.

Бягат нейде сънищата бляскави -

не обичат нощните си смени.

Над града поляга нежно-ласкаво

вечерно дъждовно вдъхновение.