• Посещения: 537

 

Десети конкурс

октомври, 1993

Жури: Минко Бенчев, Калин Донков, Екатерина Йосифова

Лауреати

Първа награда - Крум Филипов (стихосбирката "3,14", редактор Калин Донков, издателство "Шибилев", Стара Загора, 1994 г.)
Втора награда - Мария Донева
Трета награда - Цветелина Георгиева, Ивайло Иванов

      

Първа награда

Крум Филипов
Смолян, 1969 г.

РОДОПСКА ПЕСЕН

Тук и птиците са ми роднини.

Гробището е семейна гробница.

В средата кръстът е на дядо.

На кръста - името ми.

Пръстта е лека. Тежки - облаците.

Дори животът тук ми е на път,

по който струва ми се, че съм минал

и съм отлетял от малкия си пръст

върху гърба на някаква калинка.

Така е винаги. Реките - две.

Едната - Черна, другата е Бяла.

Във двата свята - някъде -

водата думите ни върху камък е издялала.

В начале - словото. При нас - бащата,

до него майка ми, сестра ми,

аз и мъртвите.

Не се прекръстваме

щом седнем на софрата,

защото виното ни и така е кърваво.

Но свършва виното. Към корена изтича

цялата гора - с мъглата, с боровете...

След нея вятърът е ехо - диша.

А ехото е нещо за запомняне.

Така до края. И когато

доземи се поклоня на планината,

пръстта сама ще ми направи път.

 

Втора награда

Мария Донева
Стара Загора, 1974 г.

* * *

Тъгата предизвиква щастие

и мога да се смея хубаво.

Тъгата е кристална чаша

и локва със вода за гълъбите.

Тъгата ме гримира в банята,

замислено ми глади ризата.

Тъгата е сребриста сянка,

с която привечер излизам.

Тъгата не танцува. Розите -

поглежда ги и ги изхвърля.

Тъгата е едно докосване,

което няма да се върне.

 

Трета награда

Цветелина Георгиева
Шумен, 1975 г.

* * *

Изтече през пръстите ми денят,

пак не можах да достигна себе си.

Стъпвах по бодливи камъчета-истини

и зарязвах надежди.

Заваля.

Огледа се птица в локвата,

уплаши се и... литна.

Дали хармонията, облаците, красотата

или смъртта и мъртъвците

ме опиха?

Дяволът плачеше, че никой не го обича,

а Духът - че никой не иска да бъде обичан.

 

Ивайло Иванов
Троян, 1972 г.

БУКОЛИКИ

"В буколиката гора
отекват буколики..."
Н. Кънчев

1. ливада

Тук е топло вечер. Любят се цветята.

Не плътта, а жестът тука е първичен:

безтелесни пръсти… безтелесен вятър,

който страстно гали набъбнали тичинки.

2. дъжд

Селцето - до колене в локви!

(За Ной небето май че спомни си...)

И къщите разпъват покриви

като чадъри на бездомници.

3. спестени вечери

Познавам ги по слънцето, което -

в часа, когато мислите заспали са -

лъщи като изпусната монета

в бакърената касичка на залеза.

4. поезия

Море от задължителни илюзии…

И аз - удавник сред мастилената му стихия,

наместо спасителен пояс нахлузил

водните кръгове около своята шия.

5. останки

Къде отмина стадото - попитай

отблясъка от кравите тела

и тези още влажни, топли пити,

димящи като кандила.