• Посещения: 468

 

                Иво Рафаилов

                По пътя на покоя

 

1. Художникът в ателието

В чест на художника

              по Едуард Е. Къминс

- Защо рисувате?
- Обичам да го правя.
- И нещо друго има ли?
- Просто ОБИЧАМ.
- И докога ще рисувате?
- Докато дойде смъртта.
- А тогава?
- Тогава ще я нарисувам.


Тоалет

                худ. Джовани Белини 1515 г.

Сутринта отваря очите -
хладно разбуждаща,
но прозореца
седи си
сам,
тъй сам,
понеже никой
не смее
да
надникне вътре,
дори и птичките
не
могат
да погледнат
красотата и,
дори и те не могат -
тя ги заслепява.
А тревата
        е зелена и
само четири
олака - ели и перести
осмеляват се да
надникнат бързо,
но, уви, не умеят
да говорят
и няма
да раз
кажат
никому за
хубостта и

ще си остане
между тях
единствено

Купата сено

        худ. Иеронимус Бош 1490 г.

Това е живота
и той живота е
той в живота ни
напътства
постоянно и
определящо
/този там
отгоре/

Това там отдолу
е живота
на селяните,
труда им
потта
и пиянството,
стълбите,
издигнати към
този отгоре
са просто
молби
за живота -
купата страшно голяма
сено

тя ще напълни
стомасите
пряко и
косвено ще ги
пръсне
и конете
        доволни
са
ще си апнат доре
преди лягане

а молбите към този
отгоре са
просто
за апването


Мъченичеството
на св. Вартоломей

        худ. Хусепе де Рибера 1630 г.

Те казват:
"Той е вече
по пътя
си
дълъг
и прашен
и вичин
издъхна
и тръгна
бос
към целта си
ще пристигне и
ще почука
на райската
порта,
като бедняк
просещ си
хлебец
и
понеже
много е
страдал ще
му намерят
местенце
при себе си
и
ореол
ще му сложат"
Така казват те
и са тъжни
и още
по-сигурно
вярват във
своите думи
и чу ги все пак
Господа Наши
и пусна
Вартоломея
във двора си
както си
бе бос
и със раните


Дон Кихот

        худ. Оноре Домие

Със дългия си нос надушвал
мириса на вековете
и
праха от битки някогашни славни
ехидно го гадилкали
по ноздрите
и още
миризмата на
букетите,
които
рицарите хвърляли
в краката на
прекрасните си
дами,
това последното
най-много го пленило
и затуй той
набрал цветя
/преди това си бе
избрал девойка/,
извършил подвизи
/за някой странни, но
вълнуващи и поучителни/
и след като извършил много още
подвизи,
цветята подарил на
свойта Дулцинея,
прекрасна като тях
във лудите
му зъркели,
които гледали
с тъга назад във времето.
Тя, Дулцинея, във тоз
вълнуващ миг перяла
ризи,
избърсала ръцете си
във кърпата,
пресегнала се и ги
взела,
подушила ги,
кихнала
и после ги оставила,
а Дон Кихот
умрял усмихнат
/следователно до
волен/


Двама мъже
наблюдават планината

        худ. Каспар Давид Фридрих
             30-те години на 19 в.

Навярно виждат
орова гора
/не е бога?/
и я обсъждат
пламенно
или обсъждат
всеки бор
по своему -
отделно и
шишарките
му

или пък гледат
към снежен
връх
/не е ли бога?/
и си представят
как снежинките
са падали
отделно -
всяка
грациозно

или гледат - планината
общо /бога?/
и си представят
вечността чрез
нея

Бедна жена от квартала

        худ. Пенчо Георгиев 1931 г.

Отдолу
под краката
и
намира се
ква-ква-ква-ртала
във тинести
локви затънал
и там
хора /бедни/
наредени на
опашка за
хляб - кашлят задавени
от прахоляка
в квартала
и
деца /бедни/
плачат във
жилища /бедни/
за хляба - не играят
           на двора
те искат си единствено
хляба /насъщен/

Другите /хора/
избягват квартала
на
бед-/н/-ите
идват само бездомните
кучета, котки и
смахнати...

Викът

        худ. Едвард Мунк 1893 г.

Пространството -
постигнато,
овладяно
и загърбено,

моделирано
според
настроението
/и според вдъхновението
най-вече/

във този случай
то от вик
е изкривено
вик на уплаха,
       страх
       на ужас
или вик във смисъл:
"Хей почакай
аз тичам
към
изкуството"


Художникът в ателието

        худ. Марк Шагал 1916 г.

Всяка кула
се издига
към небето
синьо
особено и към
това, което
е фон
на
основния фон
в ателието -
разхвърляно
на художника,
работещ
ден и нощ,
непрекъснато
ден и нощ,
ден и нощ,
ден след
нощ...
и дали след това той не би искал
да вижда света
в цветовете, които
използва


Слушателки на маримба

        худ. Кирил Цонев
    30-те години на 20 в.

Изглежда
всичко е в
съзвучие
със
звуците -
и очите
и устните
и стойката, тъй определено
мечтателна
и понасяща
        с появяването на
завеските
кокетно привързани
вероятно с червена
панделка,
те сигурно
си мислят за любов
и временно, напълно
са забравили говеждото, което
се пече във
фурната /на четири/

Сигурно чуват шума
на прибоя и виждат
кокосови палми, отрупани
с плод
и си представят
пясъка
и слушат
плясъка
на морето,
морето,
морето...
...не чуват протестното
съскане
на говеждото
в печката


Компания в парка

        худ. Антоан Вато

Езерни води -
огледало
олачно,
споконо -
те почеват
/...в мир/

Дърветата -
вятърът
ги е оставил
да отдъхнат,
дори листата
не шушнат
помежду си

Трева -
мълчаливо
понася стъпките,
които я огъват,
задушават
повелително

...и разговор
някакъв за
нечие пречупено
ветрило -
кокетно пърха
във контраст
с природата

Изпровождане
на покойника

        худ. Василий Перов

Кучето подтичва
вярно край
шейната
и гледа
облаците

мисли си че ще
завали
и ще го
намокри
и ще намокри
коня
и ковчега
и изпращачите
и тъгата им по мъртвия

Мъртвият не
мисли нищо -
той лежи
с -
покой -
но
във ковчега
леко се по-
люшква
в ритъма
на коня
и унесено
очаква
топлината
на земята
да го
прелъсти...
...дали това
не е очаквал
през целия
си "жизнен"
път


2.

. . .

Старецът
посяда до
дървото
всеки ден
в един и същи
час - следобед
на прохлада
и всеки ден
дървото
наблюдава
как силите
напускат
сигурно и по-
степенно, бавно
неотклонно
преходното тяло

и без да иска се
гордее
със това, че
старостта не
му влияе също
пагубно

Влак-о-чудо

Летят дърветата
като че ли покрай нас
забравили са корените си
От пот лъщят листата им -
искри от ливналото разминаване

Стоим ръждясали в купето -
там от дето бяхме
и на там където всички
се запътваме /от оня ден/
Една учудващо събрана
мокро кочина
разперила се върху
осем някакви
седалки

. . .

Облаците, почернели
от запачи,
никога не ще се
съсредоточат в Нирвана

Единственото и достатъчно
за тях условие
би могло да бъде
        стъпкания крак,
        отрязаната лапа,
        счупения нос,
        полупрогледналото
        и избодено око
на капката,
която никак не желае
да напусне ложата


. . .

Две сенки
        на гларуси
тичат
и променят
        пространството
- като че ли
        всичко е
                отражение


. . .

Под кръста - метър от
                благополучие.
Китарите опяха "подвига" му.

От очите на
изсъхнала
от плач
пчелица, капе мед
- по мед и масло
ще вървят нещата.
Обървеш ли се -
сигурно ще стреснеш
по стъпките ти
        стъпващата сянка
макар че тя добре си знае
че
от тебе
може да
очаква всичко - Господи


Някоя жена

От мъж
на цвят прелита
         подобно
         пеперуда
със криле и шарки
с часове полагани
пред огледало в стара рамка
/виждало подобни дами
много и преди/

А тя оставя само прах
        след себе си

Красота

Видях я хубава,
почти действителна
Дойде съня ми да
смути със голотата
си
Опитах се да я погаля,
да и кажа нещо,
мисля, нежно, но
тя избяга засрамена,
че я е зърнал смъртен


Прохождането

Ти си...
Или не вярваш
че би могъл...
Почни със десния -
морето ни е до колене.
Упражнявал ли си се
във въната?
А после левия...
Така...
сега ще се разходиме.
Дори и да потънеш,
все ще можеш да
измислиш нещо, нали си...
Тръгвай!
Дават те
по телевизията!

Птица прелита
пред прозореца

Зима е.
Студено.
Впрочем вие знаете
каква е зимата.
Подтискваща.
Ненадейно
птица прелита пред прозореца,
бързо
отминава,
само миг я виждам, но
достатъчно е, за да се
усмихна

. . .

Таралеж, малък
и един такъв
безцветен
евно
се изтръгна от
съня си

Оглежда се
Решава че е още
рано
приира се и
пак заспива

Пролетта...
е, тя все нещо се
ави


. . .

ило бегинс
сънува
тролове и елфи
под мостове
над рекички
слуша гласа на
малките птички -

диша гората
и я издиша
като прехласване

Той си е направил
изводите


. . .

С един приятел, с кото всеки ден си взимаме довиждане - ня-
как вяло - седим, защото видимо сме на едно и също мнение,
относно всичко, пред чашка със кае.

. . .

Дете на чужди помисли, измислено от остоятелствата, слуша
тропота на чит коне сред четири стени от як бетон и с тях
препуска чак до пропуска, където някой ще го спре и каже че
за деца чиито профили са плод на чужди помисли, до тук е
разрешено да измислят.

Лодки

по вълните с плясък, усилно и точно в определена посока се
носят, понякога спират, за да починат и осмислят курса към
изгрева /аналогично към залеза/, но не остават прекалено, тъ
като иначе риите ще ги надушат и изягат надълоко - там
където няма да се изкушават от стръвта на въдиците.

. . .

Иска ми се да промуша залеза, тъй както седнал е за малко на
прозореца, с кама в гърба. Трупът ще прибера за лични радо-
сти.


3. По пътя
   на покоя

        "търся истината
        без да бъда път
        защото всички пътища отвеждат
        истината си е тук"
                Едуард Е. Къмингс


. . .

        "...О, Бхикшу разтовари тази лодка..."
                                Дхаммапада, стих 369

Човече, свий веслата си -
водата изхвърли
всред езерото
на лунна светлина -
запей
с веслата
и прероди греха си
в езерото вечно,
с вечно озарение
блестят вълните, разбиващи
се във брега
насрещен -
Изхвърли водата
и превъплати се
в безгреховна
малка
песъчинка
/от дъното на езерото/

        Постигни.

. . .

        "...Бхикшу, който намира удоволствие в сериоз-
        ността и гледа с ужас ленността, не може да
        изпадне в слабост, той е близо до Нирвана..."
                                Дхаммапада, стих 32

Бхикшу, предай
умението си
да гледаш в две
очи едновременно
към сал
на речен бряг,
почиващ
под два кипариса
и слънце

Попътува - мислено
върху водата
и разкажи на
просещите за
истинския път -
Живот
и
Смърт
и
между другото
е някакво си себепознаване.

Търси


. . .

        "...Ако беше тъй тих като счупения гонг, значи
        си достигнал Нирвана. Сърдитата врява не на-
        мира място в теб..."
                                Дхаммапада, стих 134

Гора.
Вятър.
Вятърничава
гора -
бунтува клоните,
шумно
ги блъска.
Викат, протестират
листата.

Тревата понася.
Мълчи.

Мъдрост


. . .

        "...Прережи страстта, а не дървото. Страстта по-
        ражда страх. Когато прережиш /всички/ ниски
        шураци, гората на страстта се превръща в Нир-
        вана /Лишен от страсти, избавен от копнежи/
        о, бхикшу..."
                                Дхаммапада, стих 283

Момиче,
ти си страстта -
старата и изкушаваща,
желана и спъваща,
забранена и облачна

Аз ще избода очите си -
извори на греха.

Лекувам се


. . .

        "...Не съществувасъзерцание..."
                                Дхаммапада, стих 372

Ти си далеч.
Аз съм далече в мъглата.
Все още те чувствам
с очите и ума си.
Желая да те почувствам
с ръцете
и устните си.
Все още съм далеч.
Ти си земна
/и красива/
Аз и Заблудата
сме първи приятели
/вечно/, съзерцателно

О, дхияна непостижима.

Прегрешение


. . .

        "...Всичката земна слава, небесна радост и из-
        висяване от Нирвана могат да се постигнат
        чрез едно богатство /милосърдие, смирение
        и самоконтрол..."
                        Нидхиканда сутта, стих 13

Всичките цветя на света
принадлежат
на сърцето ми.

Сърцето ми ти принадлежи.

Всичките птички на света
принадлежат
на сърцето ми.

То ти принадлежи.

Всичко красиво на света
принадлежи на
сърцето ми.

Сърцето ми ти принадлежи.
Това е богатството.
Бхикшу, вразуми това момиче -
без слава - Небе и
Сноп Лъчи

Опознай ме


. . .

        "...Отстрани любовта към своето Его, сякаш е
        есенен лотос - посвети се на "Пътя" на покоя,
        защото Нирвана се разкрива само пред благос-
        ловените..."
                                Дхаммапада, стих 285

Според мен ти не си нещо!
ТИ - това съм АЗ.
Ти си сноп
Луна, догарящ
в пепелник
набързо сред
угарки.
Ти си сноп
Луна, безпътен
и без светлина,
без небосклон
и без подражатели.

А, ТИ - това съм АЗ!

Опомни се

4.  . . .


Обувките
на пътника Джек

Обувките на
        пътника Джек
вдигат прах и то
още повече когато
        той
опитва се някъде да
        пристигне
Когато обаче това стане
очите му някъде
        другаде
гледат и още повече
        изгарят
да поемате отново по
пътя към това другаде
        или още по-далече
тогава пътника Джек тръгва
        по пътя
със прашните си обуща
които мразят да пристигат
        някъде