• Посещения: 388

 

Тринадесети конкурс

октомври, 1996

Жури: Иван Теофилов, Ирен Иванчева, Бойко Ламбовски

Лауреати

Първа награда и Златното яйце - Десислава Неделчева (стихосбирката "Прози в края на века", редактор Бойко Ламбовски, издателство "Триумф", 1998 г.)
Първа награда - Стоил Рошкев (стихосбирката "Ток", редактор Бойко Ламбовски, издателство "Свободно поетическо общество", 1997 г.)
Повече за и от Стоил Рошкев можете да прочетете тук.
Първа награда - Владислав Тинчев (стихосбирката "Сезоните на моята действителност", редактор Иван Теофилов, издателство "Литературен форум", 1998 г.)

      

Първа награда

Десислава Неделчева

* * *

Жената отсреща, тази луда, на перваза,

все по нощница, все по-гола

е изчезнала от прозореца.

Какво ли прави във вътрешността

на къщата, в пагубното действие

на коридорите и мивките.

Не й е мястото навътре,

нека я виждам непрекъснато,

какво ли прави сред канарчетата

и варта, сред гребенчето и каналите.

Нека да стои на прозореца,

да учи английски от децата,

да следи как простирам прането,

да бъде на крак по всяко време,

защото ще изпусне нещо,

все нещо ще й се размине

и тогава какво ще прави

със себе си,

тогава да не вземе да изчезне

навътре или още по-зле -

все по-навътре

към непознати мебели и дрехи.

Жената трябва да се задоволи

с този прозорец без перде,

защото се тревожа за нея,

а това е страшно продължително,

не става дума за мен, който и да е

трябва непрекъснато да я вижда.

 

Първа награда

Стоил Рошкев

* * *

Събор насред полето

между две села - огризка

от традициите на миналото.

Алкохолна еуфория,

водни пистолети,

жлътнали моми, каруци и коли

на старо от Германия си

съжителстват. Августова жижница.

Мъртво пиян кратунко

с брат си - пубертет на четиринайсет

са атракцията на събралата се публика

(и двамата от дядо си научени

да карат трактор).

Тук-там някои се сбият.

Знайно е, че резултатът от химичната

реакция между слънцето,

газираната кръв

и малко повече ракия е втрещяващ -

следват сблъсъци.

Стринки с поотрасналите

си деца, под сенките си спомнят

някогашни подвизи.

Празничните дрехи

се развяват (дънкови поли

и ризки шарени). И всичко пак

е показно, кебапчето

е трътлесто - готово за изяждане

от златното чене на беднотията.

Единствено кючеците и джумборето

са в разгара си, под

кризисните небеса на

майка ни -

ДЪРЖАВАТА.

 

Първа награда

Владислав Тинчев

ЕГОИСТЪТ

В един пролетен ден,

изпълнен с разцъфнала

обич и птича радост,

го видях -

седеше и изяждаше

душата си.

- Защо го правиш? - попитах го.

- За да не го правят другите...