Лауреати
- Посещения: 738
октомври, 1996
Жури: Иван Теофилов, Ирен Иванчева, Бойко Ламбовски
Лауреати
Първа награда и Златното яйце - Десислава Неделчева (стихосбирката "Прози в края на века", редактор Бойко Ламбовски, издателство "Триумф", 1998 г.)
Първа награда - Стоил Рошкев (стихосбирката "Ток", редактор Бойко Ламбовски, издателство "Свободно поетическо общество", 1997 г.)
Повече за и от Стоил Рошкев можете да прочетете тук.
Първа награда - Владислав Тинчев (стихосбирката "Сезоните на моята действителност", редактор Иван Теофилов, издателство "Литературен форум", 1998 г.)
Първа награда
* * *
Жената отсреща, тази луда, на перваза,
все по нощница, все по-гола
е изчезнала от прозореца.
Какво ли прави във вътрешността
на къщата, в пагубното действие
на коридорите и мивките.
Не й е мястото навътре,
нека я виждам непрекъснато,
какво ли прави сред канарчетата
и варта, сред гребенчето и каналите.
Нека да стои на прозореца,
да учи английски от децата,
да следи как простирам прането,
да бъде на крак по всяко време,
защото ще изпусне нещо,
все нещо ще й се размине
и тогава какво ще прави
със себе си,
тогава да не вземе да изчезне
навътре или още по-зле -
все по-навътре
към непознати мебели и дрехи.
Жената трябва да се задоволи
с този прозорец без перде,
защото се тревожа за нея,
а това е страшно продължително,
не става дума за мен, който и да е
трябва непрекъснато да я вижда.
Първа награда
* * *
Събор насред полето
между две села - огризка
от традициите на миналото.
Алкохолна еуфория,
водни пистолети,
жлътнали моми, каруци и коли
на старо от Германия си
съжителстват. Августова жижница.
Мъртво пиян кратунко
с брат си - пубертет на четиринайсет
са атракцията на събралата се публика
(и двамата от дядо си научени
да карат трактор).
Тук-там някои се сбият.
Знайно е, че резултатът от химичната
реакция между слънцето,
газираната кръв
и малко повече ракия е втрещяващ -
следват сблъсъци.
Стринки с поотрасналите
си деца, под сенките си спомнят
някогашни подвизи.
Празничните дрехи
се развяват (дънкови поли
и ризки шарени). И всичко пак
е показно, кебапчето
е трътлесто - готово за изяждане
от златното чене на беднотията.
Единствено кючеците и джумборето
са в разгара си, под
кризисните небеса на
майка ни -
ДЪРЖАВАТА.
Първа награда
ЕГОИСТЪТ
В един пролетен ден,
изпълнен с разцъфнала
обич и птича радост,
го видях -
седеше и изяждаше
душата си.
- Защо го правиш? - попитах го.
- За да не го правят другите...