• Посещения: 316

 

Петнадесети конкурс

октомври, 1998

Жури: Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Иван Цанев

Лауреати

Първа награда и Златното яйце - Диян Ангелов (стихосбирката "Подкожен живот")
Втора награда - Йорданка Белева
Трета награда - Елена Петрова

      

Първа награда

Диян Ангелов
Варна, 1973 г.

* * *

Ето ме отново сред вас, мои приятели.

Гласовете ви идват тъй отдалече

по тази бяла нишка в средата на небето,

издрано с нокти;

има една дупка,

през която слънцето спуща косата си.

Дали не е перука?

Ако се вгледате по-добре в линиите

на дланта ми,

ще откриете, че дълбоко са вписани там

на мечтите ви дните с доживотна присъда,

редом с тези на жената любима

очите прекрасни.

А кръвта ми кипи от възторг,

че ви има.

 

Втора награда

Йорданка Белева
Шумен, 1977 г.

МОТИВ

има ли

още

свършвам те

нощем

движи ме

мракът

слива ме

сякаш

пъстря те

с нежност

пълниш ме

с вечност

влизам в платното

в мен е веслото

как те рисувам

как ме преплуваш

 

Трета награда

Елена Петрова
Айтос, 1976 г.

ИЗГОНВАНЕТО

Нощта узрява като синя ябълка

и смуче лакомо от вените на бога

със бебешко примляскване

задъхва се

и наедрява наедрява

наедрява

Какво ще стане, ако те целуна?

В какви ли думи ще се заплетат

езиците ни?

Какви граматики ще се съвъкупляват

в устните ни кухини?

Ще ми повярваш ли,

че кучешкият зъб е запетайка,

която дава паузи между захапванията

и става все по-бърза, все по-бърза,

все по-край...

И се нахвърля върху нощта -

да я разръфаме

да изядем влудяващата ябълка

да дъвчем

да преглъщаме

да гълтаме

и да изтракат като сити хищници

посрещнали се

стръвните ни зъби

И вече няма да е нощ,

а ще е мрак.

Претъпкани с познание ще се изтегнем

да плюем семките и ципите нагоре,

да раждаме звезди,

да пълним кошера

на празното небе,

безбожното.

Да плюем семките-пчели

и да се хилим

на начина, по който избръмчават

с реактори от слюнка,

да попляскваме

като деца доволно по коремите си,

а вътре

- с аромат на ябълки -

да натежава

мъдростта

на Бог.