Лауреати
- Посещения: 1260
ноември, 2004
Жури: Георги Господинов, Бойко Ламбовски, Мая Дългъчева
Лауреати
Първа награда - Мартин Златев
Втора награда - Камелия Спасова
Трета награда - Костадинка Лапкова, Георги Савчев
Отличени
Марица Колчева
Десислава Парашкевова
Мария Чонова
Момчил Цонев
Таня Станкева
Мила Миленова
Миряна Минкова
Маргарита Петрова
Десислава Голичева
Николай Владимиров
Мария Македонска
Първа награда
Мартин Златев, 22 г.
София
Монолог на Кларита (из “Девицата от Порто Бланко”)
и какво ако отворя скобата, Рикардо,
и какво ако ви мразя без да ви познавам
зрители, актьори и статисти,
ако излезна от сценария
от кадъра
от телевизора
от изкълчените цветни реплики
и застана в центъра на стаите
пред яхниените очи на домакините
и заявя пред всички
че не съм Девицата от Порто Бланко
(нито съм от Порто Бланко,
още по-малко пък Девица)
ще се спукате, Рикардо,
да се смеете, но и буквално
ще се разпорите по шевовете
“на тая пък какво й стана”
ми… нищо… сваля си перуката,
тенекиените гривни
и изкуствените мигли
баста
и отпрашва
(без финални надписи)
Втора награда
бяло поле (ex nihili)
както е приседнала на асфалта
на вестник от миналата година
преплела краката
за да се веят свободно
похлупила бялата шапка
периферията й е спряла слънцето
не можеш да я откриеш
виждаш само кантар
и чашка, за да пуснеш
стотинки
Трета награда
Костадинка Лапкова, 24 г.
София
Любовна поезия
Любовна поезия
това
не е,
не е
това
любовна поезия.
Това е
случайно изпуснат
от мойте ръце
върху клавиатурата
психомоторен комплекс
от движения,
така реагира мойто тяло
на липсата.
Няма такова животно –
любовна поезия –
има свине и гъсеници, дето
под лунни лъчи
капят преяли от опустошени дървета.
Трета награда
Георги Савчев, 20 г.
София
на кристина
в търсене на кристина
литературата ще загуби много време
за да прикрие следите от разваления почерк
който е още по-красив
защото е истински, неин
в търсене на кристина
традицията ще припознае образи
ще призове Калипсо да преплува
пределите
от нейното до новото сакрално време
в търсене на кристина
къдравите й коси
тактичната усмивка
и симпатичната смутеност
само ще са отправна точка
към хармоничния свят
в търсене на кристина
автора и авторите
ще предполагат, че Кристина сънува
как отвъд литературата
горят следи
в търсенето към нея
Отличени
Марица Колчева, 18 г.
София
Хранилищата на езика
След литературното четене
в кръчмата на по бира
на съседната маса една жена
с коса
като страниците на прашна книга
чете менюто
на глас
Другата жена до нея –
гладна и жадна
за четеното
е подредила ръцете си
като сребърни прибори
върху масата
Китките й са тънки –
ножа за хляб
до ножа за хартия
Изговарят се лесно
звънко
Сервитьорката не ги забелязва
посетителите само вкусват гласовете им
крехките имена на ястията
се учленяват бавно
хранят въздуха
не се преглъщат думите
не се превръщат
в лесносмилаеми безвкусни
текстове
Десислава Парашкевова, 18 г.
Варна
Гардероб
Зад гръдната кост на един гардероб,
обдялкан не с бели резбарски триони,
а в чер, ураганно зъл ствол многоног
вковал дива страст на разплетени клони…
(Без жалост пробождаха брястния лоб
от горска кръв пъстри резбарски пирони
с петъгълни гайки от охлювен дроб,
с резци на гризачи в спирални корони.)
Не беше ли виждал до днес гардероб,
неблизван от сини гладачни машини,
а с гордо разклонен, хралупночер лоб,
с пирони гризачни и ключове – тръни
на черни къпини?...
Звезда пъстрокрила в клюн тежко се спъна,
проби необувани женски пантофки,
светулкова рокля и облак от вълна
преметна през ножици косови човки.
…
В хлебарков здрач на тъмна празна стая,
под фикусни сълзи, в зелени рани,
като пируващ нощем мюсюлманин
след прашен зикр на рамадански пост,
с безумството разплетено на роб… –
аз – вярвайте ми – най-добре мечтая
зад гръдната кост
на един гардероб.
Мария Чонова, 17 г.
София
Изневяра
В пепелника има угарка
с червило.
Аз не пуша,
а ти не си никак суетен!?
Щях да се подхлъзна в банята.
Беше странно мокра.
Косата ти е суха.
А знам, че сешоара не работи.
Най-странно е, че си
оправил леглото.
По принцип все аз го правя.
Как не те е срам!
Да я пуснеш с мокра коса!
Момчил Цонев, 21 г.
Габрово
Сипи ми от твоята мъка, любов
Едно турско кафе без подправки.
В ония чаши от глинено безвремие,
където нощем спят непрочетени поличби.
Сипи ми от твоята любов, мъко.
Един горчив английски чай без лимон и без захар.
В ония чаши от глина и огън,
където се раждат нашите напразни надежди.
Сипи ми и без любов, мъко,
и придружи ме в следобедната ми градина –
да пишем поезия в кафето на дъното.
Таня Станкева, 23 г.
София
анонимно стихотворение
карат ме да съм слагала
заглавия
на стиховете
оглавници
с други думи
да ги впрягам в някакви рамки
дето все искам уж да
ги чупя
така или иначе…
карат ме да ги наричам
с именца,
щото все пак как
ще им викат?!
искат да ги овикват
да СИ ги имат
за домашни забавления
лениви искат да са
наготово стихове
да им давам
даже искат някои
в индеХ и Х-досиета да ги натиквам
надписвам, етикетосвам,
прошнуровам и… какво беше още?
Само че по ми е хубаво
Като са ми сирачета
скитници
тези рошави стихчета, смешни
разлиствани
повече или по-малко
по-скоро от бездомните кучета
по тротоарите и боклуците.
Така ще съм поне спокойна
че ще са анонимни
и няма утре да казват
храни стих да те лае.
Мила Миленова, 18 г.
Перник
Яйцето и слънцето
Яйцето. И брашното.
Хлябът. За къщата.
Яйцето във къщата.
За хляба.
За къщата.
И слънцето. Със полето.
Зарад брашното във къщата.
Слънцето над брашното.
Над яйцето. И хляба.
Над къщата.
Яйцето и слънцето.
Лека вечер
Лека вечер.
Флиртувах с нея 20 минути
преди да я заведа в леглото
леките не обичат разговори
и не разбират дълбоки мисли –
оставят те да говориш със себе си.
Все ги пожелаваме другиму.
Липите в студа не ухаят
Пчелната пита на нощния град
свети на златни килийки.
Всичко е мокро – липите, студът.
Пусти са тъмните спирки.
Тук-таме капки разбиват глави.
Носи се плясък замръзнал.
Тъмнокафяво небето виси,
за стълба сънят е завързан.
Вятър, захапал едното перде,
дърпа го. Кучета лаят.
Някой говори. Пак ситно вали.
Липите в студа не ухаят.
Десислава Голичева, 19 г.
Сливен
***
Моята тъга е със счупен нос,
след като отворих вратата
в посока към себе си.
Николай Владимиров, 23 г.
София
Мравуняк
Проклет да е нудизмът на тревата,
особено когато щипе кожата
с безветрените погледи на сенките,
които се разтапят в късче восък.
Докосването сигурно е минало,
разчорлено по пърхота в косите ми
като прашец от хладно колебание
и всяка свещ, отиваща на свиждане,
се връща, но превърната на камък.
“Довиждане” на гниещите думи,
кодирани в отминалите тръпки,
в пръстта от едноцветие и ярост,
до църквите, оставащи без вяра.
Уж само коленича закъснял,
а свършили са устните молитви,
проклинащи, че още ги шептят
в телата със изстиналия въздух.
Кажи “довиждане”, но моля те,
не бързай – тамянът скоро ще угасне,
свещеникът ще си отиде при децата
и всичко ще е както настоящето на мравките,
което те отнасяше загърбена, далече от нехаещите живи.
Мария Македонска, 23 г.
Елин Пелин
Ехо от смокини – 3
Цял плик череши се обрече на девственост.
Твърдоглаво се погубиха,
търсейки спасение в костилките си.
Неизмити си обръснаха главите,
за да докажат, че са силни.
И безнадеждно вързани за плитките
се хвърлиха във бездната.
А още толкова им бяха къси дръжките,
че даже не успях да ги завържа със езика си.