• Посещения: 538

 

Двадесет и четвърти конкурс

ноември, 2007

Жури: Георги Господинов, Петър Чухов, Мария Калинова

Лауреати

Първа награда - Емил Христов
Втора награда - Виктория Лекова, Катерина Васева
Трета награда - Невена Борисова

Отличени

Александра Ковачева
Александър Видев
Анита Желева
Биляна Бонева
Екатерина Карабашева
Елица Бонева
Зорница Димитрова
Мария Василева
Мая Недялкова
Оник Мануков
Силвия Куюмджиева

Първа награда

Емил Христов, 24 г.
София

Бронзов тен
(Метафори и озонови дупки биха направили лятото вечно)

Мои прекрасни древногръцки герои,
преродени по безкрайните рифове,
полубогове в неопрен,
разпънете крилата на вашите сърфове,
разпорете вълните, забравете покоя!

Перхидролени статуи с епилирани крайници,
олимпийци с татуирани рози
и плоски кореми,
о, музи, кой от тях ли е този,
с когото ще бъдем познайници?

Втора награда

Виктория Лекова, 21 г.
София

Белезите

В следобедна София -
жени, които през терасата
поръчват на мъжете си
нахут,
и вчерашно вино се кандилка в очите им
подобно облаците в притъмнялото небе
А след това -
тъга за абсолютно всичко
и за повече дори

В следобедна София -
напълно чужд съм седнал
и ползвам наблюдението като скалпел
с който директно прониквам
в мозъчните хранилища на отчаянието
(ще спре ли да се стъмнява
ще спре ли да се стъмнява
в мен?)

В следобедна София -
остарели и празни градини, срутени
тухли с влажен зелен мъх по ръба
катерушки, които сякаш са ходили на война
Изоставям те, изоставям те
обувките й пропускат вода
изоставям те (пускайки ръката му)
с цялото си сърце

В следобедна София -
производство на отчаяни деца;
някакви дни,
пръснати като трошици върху плоскостта
и меланхолия,
чиито червеи ядат и развалят дъската

В моята последната София -
сърцето ми е точка
и твоето изречение я предхожда.

По-нагоре,
наблюдава ли ме някой
както наблюдавам аз?

Втора награда

Катерина Васева, 21 г.
Пловдив

Денят на тиквеното семе

тиквен фенер на твоите рамене,
запалваш го. имената си
повлачваш като скъпоценен дар

към мен, към мен, към мен... що за
прогнили дробове
са нужни за да вдишам твоя патос?

днес не продавам индулгенции.

днес съм скъпа,
много
скъпа -

твоето лудо хало, оправданието ти
за среднощните разходки
по перваза.

когато гледаш как се събличам
когато виеш лунатично към цигарата ми:

кейт
кейт
кейт

защо не се гръмнеш, кейт?
какъв перверзен реквием за твоя
убийствено
скучен
живот -

не и днес днес
съм невинна до безпаметност

люпя семки над леглото ти
изличавам се като афиш
като дислексно обяснение в любов.


Трета награда

Невена Борисова, 20 г.
София

Защо пушат?

Тъй като няма изход от квадратите -
от квадратните стаи,
бюрата,
усмивките
и квадратното малодушие,
те запалват цигара.
Толкова са много,
че не би трябвало да бърчат устни
заради квадратните си вселени,
а да разпънат огромна палатка
на бунтовници,
да се превърнат в проповедници,
монаси,
горски духове и
шамани.

Нетърпеливи да излеят душата си,
за минути, над пепелника -
те разговарят - докато пръстите им
тръскат цигара
и чертаят тайни знаци във въздуха
все едно се катерят.

Димът им - убежище,
ги залюлява
в пепелносинята си утроба,
чертае обща територия във въздуха,
приканва ги да кажат заклинания -
ще отнесе прежълтял всичко нагоре.
Тежко им е.
Няма ги палатките, бунтовниците
и шаманите. Само пепелниците -
с изпушени до филтър
хора край тях.
Знаеш ли защо пушат?
За да са вертикални.

Отличени

Александра Ковачева, 17 г.
София


НА ВЪЗМЕЗДИЕТО - Бог и красотата

"Сля се зимата с пролетта
гният бездомните бесове."

забравил си вече къде бяхме, но
ще стигнем пак
спокойно
безкрайна агония те
мъчи
с всяка крачка
от размекнатия ти гръбнак
от провисналите ти меса
представяй си друго
гледай матрицата и реви, мило
това е истината.
Шумолиш около пъпа ми
но в корема ми няма нищо за теб
няма храна
няма-нищо-ново
и по новините
така
учи състезавай се
бъди смел
или крив
или седнал по средата.
Можеш ли да прочетеш мислите ми?
Другите са обладани от ангели
ТЕ ТЕ!
а аз съм
к-а-т-е-г-о-р-и-ч-н-а,
финална
защото ще свърши с мен.

Александър Видев, 22 г.
София

* * *


смъртта е гола като охлюв
лепкава и бавна
раздава бонбони на децата
целува ги в устата
и танцува бавно бавно
дава бонбони на децата
децата се радват защото
тях няма кой друг да ги мята
тя понякога свири на китара и явява се
като ябълка
блести в отражения пали
комини
чисти си ноктите с
четка за зъби
най-вече дава бонбони на децата
зазидани цигари на покрива
писах писмо на дядо коледа
мили дядо коледа изпрати ми голямо
дебело
въже с което да се обеся ама добре да
стане
хубавичко вратлето да изпращи
ха ха ха
разбираш ги тия работи
ха ха ха
разбираш ги тия работи

това са глупости
гола раздава бонбони на децата
понякога те я пипат
аз им се радвам
(едно я дръпна за косата веднъж)
гола е смъртта
като истината
и на двете нищо друго не им трябва
освен хора за убиване.

Анита Желева, 17 г.
Бургас

* * *

Не, не мога да говоря френски
и не обичам да нося синьо.
От две години не слушам Бийтълс.
Даже не съм пушила наргиле.
Знам само, че има зима
и искам пак да съм дете.
Да слушам ретро на Коледа,
Да пия чай във Пампорово
и да гледам следите си от ски.
Да ходя с черния кожух на мама
пред блока. Тайно.
Докато спи следобед.
Да пиша стихове под елхата.
Да си мечтая за лято
и за оранжев бански.
Да вярвам в Дядо Коледа.
Или да се правя, че вярвам.
Да ровя в чужди подараци.
Нетактично.
Без да ми се карат.
Без да съм голяма.
И без причина.
Да ям сланина
и не искам вино.
Да съм на девет и половина
и да гледам новогодишно кино
на черно-бял телевизор.
И да не ми пука за френския.
Нито за наргилето и синьото.

Биляна Бонева, 20 г.
Монтана

Праскова

Събуждам се някоя сутрин в леглото с
дървени табли
и гледам тавана с блестящи светли
плоскости,
и е бяла лампата на шкафа,
и се процежда светлина през прозорците,
и пада- петна на картината,
и потрепват листата на липата,
и зная, че свети водата във водата пред
къщи,
и сияе прасковата до къщата съседска.

Екатерина Карабашева, 18 г.
София

Защото тук те няма

И само някакви други градове, но не и този.
Само една Виена с онази пролет в дъжда
и само една Виена с вкус на щрудел с извара.
И само един Лондон с неспиращите хора през нощта,
и само Братислава, която толкова прилича

на Париж, погледната от ъгъла на моста.
Но не и този град, построен, за да разделя хората.
И само Сан Франциско, където хората ходят

по кривите си улици с цветя в косите.
И само онзи мой Париж, който все още

нямам, но някога ще имам и той ще бъде син.
Но не и този глупав сив град, който не става за влюбване в него.
А само онзи Истанбул с тераса към
света, залез във водата и вечни светлини.
И само Люксембург с безкрайни малки улички и много тишини.
И само той, но не и този грозен, тъжен град,

в който няма място за мен и за другите.
И само Кан, в който много ме обичаш,
и само Кан, в който много ме целуваш,
и само Кан, в който като истински французи много се обичаме завинаги.
И само Кан с оранжево небе, и само Кан

със сладоледа, и колко те обичам.
Колко те обичам.
И само не и в този град,
Защото тук те няма и няма как да те обичам.

Елица Бонева, 24 г.
София

Ихтиандър

Нарисувай ми мъгла, Ихтиандре.
Загреби от тъмните полета на скръбта.
Загреби от морните вълни покрай брега.
Невидимите, стаените въздишки прибери
в гръдта си мрежа.
Разлей се в акварелните си чашки.
От там направо, целият покрит с пясък,
се вмъкни през пролуката на стиха ми.
Нарисувай ми себе си ...

Зорница Димитрова, 24 г.
Монтана

Музеят на потвържденията

Октомври ли е най-жестокият месец.
Интересно кой държи сигурността този път.
Кълбото ти е разплетено,
А това отпред е старица;
и всички ги е грижа само
Какво ще се получи от света, не от кълбото.
Ненужно ли е, дали идва с възрастта.

Мария Василева, 23 г.
Казанлък

Изгубих те в шоколада

Престани да ме гледаш от лицата на другите хора.
За теб ме няма в тази и във всички други вселени.
Погледите ни изпариха достатъчно черни дупки.
Остана само една и тя е облечена в моите дрехи.

Никога няма да съумееш да ме издишаш напълно.
Ще ме вдишваш по-често дори от твоята цигара.
Но аз съм по-изстудена и от утрешната ти бира.
И съм единствената ти истинска татуировка.

Продължавай да търсиш онова заветно ченгелче,
делящо името ти от шоколада в лилава опаковка.
Аз отивам да се изгубя станиолено някъде другаде
и да раздам парченцата от теб на диабетици.

Мая Недялкова, 24 г.
София

Есенна витрина

Есента е късна, закъсняла
във пера от гарвани трепери зимата.
Мракът означава пак раздяла
и небето гузно се спотайва в облаци.
Тихичко се търсят дежавута,
пръснати от източния вятър
и обречени на листопади.
По витрините блестят бижута,
непотребни никому жени
пазят стоката и пушат.
Отразяват се в стъклата
побледнелите от студ въздишки,
иска им се да поспрат,
но стопяват се сред улицата.
Есента е късна-окъсняла,

бърза заедно с тълпата,
а витрините отварят в шест и десет,
когато официално са затворени.
Малцина всъщност знаят,
че витрина идва от прозорец.

Оник Мануков, 21 г.
Варна

Петък vs Събота

Остави ми

заблудата, че

"отказът"

е вечерен каприз, че

топлата длан,

разтуптява и камък, че

дори да те гледам

наобратно

косите ти са пак къдрави...


Силвия Куюмджиева, 24 г.
София

Преди употреба...
...прочети указанията

Не ме обичай никога в неделя.
Тогава съм отвесното на кръста.
Най-седмата от божите повели.
Уютът на непостроена къща.

Не ме обичай никога в неделя.
Тогава съм домашен хляб и вино.
Измачкана от искане постеля.
И всяка Ева носи мойто име.

Не ме обичай никога в неделя.
Тогава съм сълза в око на гълъб.
Начало на всичките поверия.
И краят им...

...След който ще си влюбен.