Лауреати 2019

Община Стара Загора
Библиотека "Родина"
Къща музей "Гео Милев"

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2019

Тридесет и шесто издание

 

 

Жури: ВБВ, Мария Донева, Иво Рафаилов


Лауреати:

Първа награда - Габриела Манова, 24 г., София ( трета награда през 2017 година и втора награда през 2018 година)
Втора награда  - Стамена Дацева, 24 г., Разград ( отличена и през 2014 година , 2015 година , 2016 година , 2017 година и 2018 година )
Трета награда   - Йоана Николова 19 г., София

Поощрения:

Айлин Топлева, 24 г., Бургас ( отличена през 2016 година , 2017 година и 2018 година )
Бояна Веселинова Узунова, 18 г., Велико Търново
Венцислав Колев, 15 г., Велико Търново
Йорданка Тодорова, 20 г., Пловдив  
Катерина Василева, 18 г., Благоевград
Мила Рупчева, 17 г., София ( отличена и през 2018 година )
Николета Стефанова, 19 г., София
Октай Ахмедов, 17 г., с. Станянци,обл. Шумен
Петя Иванова, 17 г., Хасково
Преслав Търпанов, 17 г., Елена
Теодора Георгиева, 17 г., Силистра (трета награда през 2018 година )

 

 ПЪРВА НАГРАДА

(статуетка „Златното яйце” и отпечатване на дебютна стихосбирка)

Габриела Манова, 24 г., София ( трета награда през 2017 година и втора награда през 2018 година)

***

Твоето начало е и моето,
коленете ми заключват този ден и
повече не чакат да започнем.
Аз и ти сме се научили
да страдаме дипломатично.
И в известен смисъл
е въпрос на чест –
нищо да не искаш.
Аз и ти сме се научили:
има време за износване
на трудните решения, време
да поемем себе си
и един друг сетне да приемем.
Ти ме научи, че има неща, за които си струва
да се бориш;
грешките могат да бъдат поправени
срещу една дума –
такъв бе залогът;
някои неща остават достъпни и неизчерпаеми;
понякога се сбъдва онова, което съм написала –
и в известен смисъл е задължително.
Аз от теб го знам, даже да твърдиш,
че не си го казвал никога:
първо идва милостта ни,
после – ако сме щастливци – смисълът.

 
 ВТОРА НАГРАДА
Стамена Дацева, 24 г., Разград ( отличена и през 2014 година , 2015 година , 2016 година , 2017 година и 2018 година ) 

Извън кадър

За мишката, която бяга от змията
опасността все пак е извън кадър –
това я кара да си мисли, че има спасение.
Надеждата й е един блатен стрък,
по който се опитва да се покатери,
но, независимо от умението й,
като всеки такъв – към върха
той винаги изтънява.
Освен това още по-неизбежното –
мишката е по-тежка от надеждата си.
Въпрос на време е да излезе от кадър.



ТРЕТА НАГРАДА

Йоана Николова 19 г., София

За притесненията

Страхът ми                                                       Времето чака.
е черен мед,                                                     Пита
който полепва                                                   до кога
по всичко,                                                         ще издържа
което помня.                                                     да го поглъщам.

Ще ми се да можех да му дам да опита колко е сладко да имаш да губиш.
Ще ми се да можех да забравя да го вкуся.



ПООЩРЕНИЯ:

Айлин Топлева, 23 г., Бургас ( отличена през 2016 година и 2017 година )

***

когато вървиш не изглеждаш по-различен от другите
но нещо в теб ми напомня на мен
тъгата от съществуването
желанието да разбереш как
как ускорява разширението си вселената
какво да правим с това празно пространство
и време
(та и сега ни е трудно да се срещнем)

не усещаш че те наблюдавам
но ето така ставаш различен
частиците в теб се променят
отразяват светлината в точната дължина за очите ми
в спектъра на топлата прегръдка
утехата от съществуването
вселената в точица

Бояна Веселинова Узунова, 18 г., Велико Търново

***
Сърцето ми е в черупка до твоето
отказвам да прося обич
особенотвоята особенотвоята
ще бягам
ще тръшкам врати
ще изоставя спомените сами
гласа на мечтите ни ще забравя
а ти ще ме търсиш
зад тръшнатите врати
в бъдещите спомени и сънища
в обятията на вятъра ще ме намериш
и ще бъда счупена
и много по-близо
до теб

Венцислав Колев, 15 г., Велико Търново

От какво е направен сънят?

Сънят си има калпак
от бял блещукащ сняг,
ликът му е ясен и син,
като мистичен рубин.

Тялото му е от кадифе
с риза от тригодишно мече,
има колан - от злато е цял,
мръсотия няма, без пепел и кал.

Краката му дълги - стои на кокили,
украсени с капки роса от могили,
коленете му чисти, като планинска вода,
а пък надолу - спяща мъгла.

Пантофите от кожа на диво прасе,
имат си връзки пак от кадифе,
от памук мек и пухкав е изцяло
на сънят самото стъпало.

Йорданка Тодорова, 20 г., Пловдив

Нищожно

върху гърдите ми
лежи целият китайски народ
издигат се всякакви подобия
на каменни постройки
а дъхът ми натежава
между чука и наковалнята
уж така му казват

пък бях на сантиметри
от пролетните ти устни
които така умело
пробиваха своя път
като малки насекоми
безспирни,
неуморни
вечно
ненаситни

Катерина Василева, 18 г., Благоевград

Призрак

Септември е прегърбен мрачен просяк
с лице, спаружено като увехнал слънчоглед
и с вкус на жилава мъгла в устата.
Дъждът на есента блести в очите му,
там зная,
виждам, че летят
най-плашещите призраци на лятото:
пищи моряк, разбил се във вълните,
реве дърво, ударено от гръм,
а някъде във крайчеца му гасне
оклюмалото августовско слънце.

Септември е изсъхнал мръсен просяк
със посиняла кръв
и с болнична коса,
целуната от натежали облаци.
Прелитам покрай него:
"Ей, момиче,
дай ми малко лято, само малко.
Една стотинка лято – песъчинка
от уморена сутрешна вълна
и плаха стъпка към морето и любимата,
отмита безвъзвратно от нощта."
"Аз нямам лято – казвам,
само облаци,
мъгла и дъжд, и смърт, и див гърмеж."
И като всяка безпощадна късна есен
аз тихо го прибирам във мъглата си
и пращам сивите си птици
далеч на север да го отведат.

Мила Рупчева, 17 г., София

I. CONTEMPLATION из цикъла “Кон”

Нека съзерцаваме конете за кратко.
За кратко.
Какво значи да съзерцаваме кратко?
Да съзерцаваш –
това е да блуждаеш по всичко менящо се,
докато спреш върху нещо застинало.
Например краката им.
Гледай краката им!
Те са вече завършено съзерцание;
и твоят поглед е съзерцание –
фокусиран
и неподвижен.
Да стигнеш до вечното
изисква част от секундата.
Да се вгледаш в конете
е толкова просто,
налудничаво е
колко бързо слепият
се научава да вижда –
преди гледах галопа,
сега гледам копитата им.
Но това не са коне,
а само
очертанието на този свят е кон,
но там е
даже по-обширно, по-просторно.
Откривам всички пасища
във този кон.

Конете –
спрели са да си починат.
Което
е застанало на място,
е за мене удивително.

Очаквам скоро времето ни да застине,
за да основем с безмислието си
негово развитие.

Николета Стефанова, 19 г., София

Поколението на рака
Аз гледам как ракът върви към брега
и гледа назад към морето

Впивам поглед в миналото
и съзирам корабите на предците ни.
Опънали платната,
зажадняли за безбрежие и смисъл,
те бродят към своя хоризонт.
В мрежите им намирам древни риби,
пия кокосова вода и броя
срещите им с птиците.
Гредите скърцат и в краката ми
се спъват няколко столетия.
Аз съм морякът от виртуалния остров
и други са нашите ценности.
Плаваме към пристанища на бъдещето,
но вътрешно зная,
че щастието ще оставим назад.
Ние сме поколението на рака.

Октай Ахмедов, 17 г., с. Станянци,обл. Шумен 

Ябълката на раздора

също като мехурчета кървав нефт,
страхът да се доверя на някого изплува у мен,
когато той се стреми да достигне
дебрите на катранено черните води на Черно море,
а веднъж влезе ли няма как да изплува до повърхността ѝ.
но ти не казвай нищо, о, Черно море.
нека славата ти не бъде помрачена.
ръцете си аз ще изцапам и като за награда
ще взема невинните души на желаещите
да достигнат дъното на едно бездънно море.
също както капанът цели да улови жертвата си,
така и шелфът на Черно море
цели да погуби колкото се може повече животи.
на външен вид изглеждаща приятна и приветлива,
а в дълбините си, криеща скитащите се изстрадали души
робуващи на морското дъно, наивни и беззащитни
желаещи да се освободят от оковите на тъмнината.
докато Черно море, тихо и плавно, привлича
новите си жертви, представяйки се за плитък гьол,
Те си изграждаха репутация на искрени лъжци,
които целят да помогнат и да научат хората
да плуват в катранено черните води на Черно море.

                                             благодарение, на които
                                                      Черно море
                                      никога нямаше да бъде толкова
                                                       омърсена.

Петя Иванова, 17 г., Хасково 

***
Пластмасови кукли
Безлични, отварят, затварят усти
Смеят се, усмихнати
Лицата лъскат, престорено щастливи,
неосъзнати
еднакви движения, еднакви леки думи.
А можем да сме много повече от посредствен нефт…

Преслав Търпанов, 17 г., Елена 

***
римите ги търся във всяка стая
но откривам само твои портрети
              по стените
закачени не
             от мен
не
             от теб
а от простото желание
да ни се пресекат очите

Теодора Георгиева, 17 г., Силистра 

Дъга от въздишки

Натежаха ни въздишките –
земя под парата на намръщени чайници.
Научих се да изрязвам птици от мъглата,
които да летят високо,
да разказват как дъгата се усмихва
над жиците.
Всички започнаха да изрязват птици.
Оцветихме ги в различни цветове
и те се понесоха в небето,
тогава приличаха на дъги,
а дори и на щастие.
Мъглата излетя с форма на две обърнати усмивки
– птичи крила в далечината.


Честито на всички наградени и отличени млади автори!

 

 

Жури 2019

Община Стара Загора
Библиотека "Родина"
Къща музей "Гео Милев" Националнен младежки конкурс за поезия Веселин Ханчев

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2019

Тридесет и шесто издание

Жури: ВБВ, Мария Донева, Иво Рафаилов

VBV 20100203ВБВ (Васил Видински; София, 1977). Завършва българска филология и философия, работи в СУ „Св. Климент Охридски“ като преподавател по Философия на Новото време и Съвременна философия към катедра „История на философията“.

В литературата публикува и участва единствено под псевдонима ВБВ. От 1998 г. е главен редактор в редакторската група „Ред.гру“, в чиито манифести ВБВ се обявява против индивидуализма. Съорганизатор е на множество литературни инициативи – „Дыр Ряжущ“, Литурне, литмоб „Градски четения“, Литературен квартет, акорд:еон, Отворена литература, а през 2015 г. заедно с Мария Калинова, Камелия Спасова, Огнян Касабов, Юнуз М. Юнуз и Димитър Божков е автор на „ΧΑΟΣ (редакторски манифест)“.

ВБВ е носител на специалната награда на поетичния конкурс „Безсъници“ (1998), има първа награда на конкурса за криминален разказ „Агата“ (1999), двукратен носител е на наградата „Рашко Сугарев“ за най-добър публикуван разказ на автор до 35 г. Книгата „Typographische Räume – Типографски стаи“, с художник Съдбина Видинска, е носител на бронзова награда за 2003 г. на рекламния фестивал Adebar (Австрия).

ВБВ е автор на „Е:то.“ (2000; Литературен вестник) – дебютна стихосбирка, посветена на настоящето и на „Ще:“ (2011; Жанет-45) – книга за бъдещето. През 2022 г. предстои да излезе „: беше…“ – една книга за миналото.

 

 Мария Донева (1974, Стара Загора). Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1996 и 1997 г. участва в Стружките вечери на поезията в Република Македония.
Печелила е награди от конкурси като „Веселин Ханчев“ (1993, 1994, 1995), „Магията Любов“, Казанлък (2005), „SMS-поезия“, Нова Загора (2005), Национален конкурс за поезия – Ямбол (2006), „В полите на Витоша“ (2007). Има втора награда от конкурса за кратък разказ „Рашко Сугарев“ (2008).
Освен поезия, Мария пише и текстове за джаз песни, като част от проекта JAP (Jazz And Poetry) – Джаз и поезия, представяне на джаз-стандарти с текстове на български.
Пиеси по нейни текстове се играят в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.
Работи като режисьор към програмата за арт терапия в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ – град Раднево.
Редактор е в електронното списание „LiterNet“.

 Библиография
• Очи за красотата (1988)
• Сбогом на читателя (1996, 2003)
• Празнината меѓу нас (Охрид, 2005)
• Има страшно (2005; 2007, 2008)
• 50 години старозагорско куклено изкуство (2008)
• Прикоткване на смисъла (2009)
• Меко слънце (2010)
• Магазин за обли камъчета (2011)
• Перце от дим (2012)
• Заекът и неговата мечта (2013)
• Шепа лъскави череши (2013)
• Чисти стихотворения (2014)
• Тя се наслаждава на дъжда (2015)
• Любовта идва (2016)

 Иво Рафаилов (1977 г.,Бургас). Завършва културология в СУ "Св. Климент Охридски", работи като графичен дизайнер. Носител е на награди за поезия и фотография. Автор на стихосбирката "По пътя на покоя" (1996) и "Изброими изкушения" (2013).

1995 – Първа награда за поезия от Националния поетически конкурс „Веселин Ханчев“, приз „Златното яйце“
2013 – Номинация за наградата „Николай Кънчев“
2013 – Номинация за националната награда „Иван Николов“
2014 – Номинация в националния конкурс „Христо Фотев“
2014 – Национална литературна награда „Памет“ (година първа - година на Иван Методиев)

 

 

Програма за конкурса през 2019 г.

Община Стара Загора
Библиотека "Родина"
Къща музей "Гео Милев" Националнен младежки конкурс за поезия Веселин Ханчев

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2019

Тридесет и шесто издание

Жури: Иво Рафаилов, Мария Донева, Васил Б. Видински

Програма  

  • 1 ноември 2019 (петък)
  • 17:00 часа

Къща музей „Гео Милев” (ул. “Гео Милев” 37)

33 години по-късно… В памет на Кольо Александров, лауреат на Третото и Четвъртото  издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” (1986, 1987). Премиера на стихосбирката „Отмествам хоризонта”. С участието на издателя Марин Георгиев и литературните критици доц. д-р Владимир Янев и Георги Янев.

  • 18:30 часа

Регионален исторически музей, ІV експозиционно ниво

Премиера на стихосбирката "В печалния хан на дните" на Мартин К. Илиев, носител на Голямата награда от ХХХV Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" – Стара Загора, 2018.

Награждаване и рецитал на отличените млади творци в ХХХVІ издание на конкурса. Връчване на "Златното яйце".

  • 2 ноември 2019 (събота)
  • 10:00 часа

Къща музей „Гео Милев” (ул. “Гео Милев” 37)

Поетическа работилница за участниците в НМКП “Веселин Ханчев” – Стара Загора 2019, с журито.

 

  • 12 ноември 2019 (вторник)
  • 18:30 часа

Книжарница „Гринуич” (бул. „Витоша” 37)

Поетическа среща на участниците, наградените и журито в ХХХVІ издание на НМКП „Веселин Ханчев” – Стара Загора 2019, традиционно организирана от НЧ „Бачо Киро-1945” София

Запознайте се с членовете на журито...

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2019

 През есента на 2019 г. за тридесет и шести път Стара Загора ще бъде домакин на Националния младежки конкурс за поезия "Веселинveselin hanchev poet

Ханчев". Конкурсът е обичан и популярен сред младите автори от страната и се е утвърдил през годините като една необходимост за тяхното развитие. За много от участниците той е първо признание, първа публикация, първа стихосбирка. Националният конкурс е утвърдена школа за откриване на таланти, пространство за контакти и творчески обмен, място за раждане на нови творчески идеи. Тук младите творци се срещат с известни поети, общуват с критици и издатели, опознават се и създават нови приятелства.

Ще сме Ви благодарни, ако проявите съпричастност към този наистина стойностен младежки литературен форум и предоставите на съответните институти, училища, читалища и центрове за работа с деца регламента за участие в конкурса.
Надявайки се на Вашето положително отношение, оставаме с най-добри чувства за проявеното разбиране към благородната кауза на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев”!

Организатори: Община Стара Загора, Библиотека „Родина”, Къща музей „Гео Милев"

Националният младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” е наследник на богатите литературни традиции на Стара Загора. Неговата цел е да открива млади поетични дарования и да подпомага творческите им изяви. В конкурса могат да вземат участие всички автори, навършили четиринадесет и не по-възрастни от двадесет и пет години към датата на отчитане на конкурса (01.11.2019 г. ), които нямат издадена стихосбирка. Всеки кандидат има право да представи от 5 до 10 поетични творби, напечатани в три еднообразни екземпляра.

Конкурсните произведения се журират от утвърдени национални литературни творци и критици и от млади автори, лауреати на Голямата награда от конкурса през изминали години.

Награди:
Първа награда - призът Златното яйце и издаване на самостоятелна първа стихосбирка.  
Втора и трета награда – парични премии.
Присъждат се и поощрения.

Отчитане на резултатите:
Резултатите от ХХХVI Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” ще бъдат обявени на Гала вечер на отличените участници на 1 ноември 2019 г. (петък). По традиция за участниците в НМКП „Веселин Ханчев” се организира Поетическа работилница – с участие на журито, която през 2019 г. ще се проведе на 2 ноември (събота). Конкурсната програма ще бъде изпратена на посочен от участника електронен адрес след 20 октомври 2019 г.

Творби на участниците се приемат до 30 септември 2019 г.:

на e-mail: lib@rodina-bg.org
на факс: 042 603 950
с препоръчана кореспонденция на адрес:
6000 Стара Загора, бул. Руски 17, Библиотека „Родина” 

Изпратените творби трябва да са придружени с точно посочени име и фамилия, адрес, телефон и дата на раждане на участника. Пътните и нощувките са за сметка на участниците. Организаторите осигуряват нощувки на преференциални цени при предварителна заявка до 30 октомври 2019 година.

Телефони за връзка и информация:

0884477915 – Красимира Лекова
0886463731 – Слава Драганова
042 630113, 042 603950 – Библиотека „Родина”
042 614863, 042 614862 – Отдел „Култура", Община Стара Загора.

Националният младежки конкурс за поезия “Веселин Ханчев” е събитие, което достойно защитава старата поетическа слава на Стара Загора. Всяка година то обединява усилията на различни творчески поколения и превръща града на липите за няколко дни в поетическа столица на България.

Младите поети идват от всички краища на страната, готови да четат стихове, да ги слушат, да разискват, да спорят. За мнозина от тях това е първа изява, първо признание на таланта им. Но конкурсът се очаква и от утвърдените вече творци, за които общуването с младите е едно предизвикателство. За старозагорската общественост с афинитет към поезията конкурсът е бил и си остава един празник.

Националният конкурс за поезия е утвърдена школа за таланти. Достатъчно е да се споменат имената на Елин Рахнев, Крум Филипов, Мария Донева, Иво Рафаилов, Стоил Рошкев, Владислав Тинчев, Десислава Неделчева, Николай Атанасов, за да стане ясно, че носителите на наградите “Веселин Ханчев” се превръщат действително от ярки “прохождащи” дарования в истински творци.
Съществуват и  други литературни младежки конкурси, но Ханчевият конкурс запазва своята уникалност с фестивалния си характер. Тук младите автори се срещат с известни поети, общуват с критици и издатели, опознават се помежду си, зараждат се нови приятелства и творческо сътрудничество. Много важна е помощта, която оказват приятелите на конкурса - бивши участници, поети, критици, издатели. Те вярват в мисията на конкурса и участват активно в неговото осъществяване.

Организаторите на поетичния конкурс по традиция награждават спечелилия първа награда млад автор с издаване на дебютната му стихосбирка.