• Посещения: 409

 

Четиринадесети конкурс

октомври, 1997

Жури: Йордан Каменов, Жеко Христов, Рашко Стойков

Лауреати

Първа награда и Златното яйце - Николай Атанасов
Повече за и от Николай Атанасов можете да прочетете тук.
Втора награда - Илиана Емилова, Хелия Ангелова
Трета награда - Веселина Маринова, Иванка Могилска

      

Първа награда

Николай Атанасов
София, 1977 г.

МЕЖДУ ДРУГОТО

Халбите

с пенливо безпричинно кикотене,

сутрешния махмурлук,

фасовете димящ непукизъм

и кафето с две лъжички захар

за доподслаждане на общата летаргия

трябва да съм забравил

в някой от предишните си животи.

Тук и сега

ми останаха само

глухотата

от музикалните препивания,

слепотата

от поетическите прозрения

и главата ми,

която като развалена плоча

все повтаря:

Сменете ме...

Сменете ме...

Сменете ме...

 

Втора награда

Илиана Емилова
София, 1974 г.

* * *

Наскоро се срещнах с двама познати.

Четири години търкахме чиновете заедно.

Единият беше напълнял, а другият -

отслабнал.

Единият беже женен, другият - ерген.

Единият говореше предвзето, а другият -

както навремето.

Единият бързаше, а другият - не.

Единият ми беше забравил името,

а другият - не.

Единият не ме попита нищо,

другият разпита за семейството ми.

Единият не махна за сбогом,

другият ме целуна.

Отдавна беше.

Но мисля, че още обичам Единият.

 

Хелия Ангелова
София, 1975 г.

ТАКА

Целувам се с трамваите, с тролеите -

изтичащите бакенбарди (по Дали) -

така съм жива, няма ме в музеите

дори на собствените ми очи.

О, тя е влюбена във скоростта

на светлината -

провиква се

кварталната билетопродавачка.

И кой ще спре фотоните на погледа й,

цялата

така е тръгнала и как ще се дочака?

Сезоните са само смяна на десените,

аз поря платовете на годините,

сега съм любовта на манекените

помежду голите кафези на витрините.

Сега и утре - думи станиолени -

кък гъделичка бавното им сгъване!

Парченцата от бъдещите спомени

са къмъче в обувката ми. Спъва ме

единствено протяжността на бездната:

ето така изчезвам - чезнене,

което е самото продължение.

 

Трета награда

Веселина Маринова
Шумен, 1979 г.

ДИВО

Искам като вълк срещу луната да вия,

да изкореня болката от тялото си,

да прорязвам земята със пръстите си,

да умъртвя сивото още в зародиш.

Ще играя боен танц през огньовете

и ще връзвам смелост от камъни.

Тревите ще бъдат стрелите ми,

а буйния вятър - лъка ми.

Ще кърша дърветата в черното.

Ще разбия веслата на злобата.

Ще уцеля смъртта във косата й.

Реката на кърваво сборище

ще превърне водите си.

Ще се бия, ще се бия от слабост!

И ще викам чак до отвъдното -

ще разбия тишината на мъртвите.

Ще открадна сърцето на слънцето

и нова кръв ще поникне във вените ми.

Ще се бия, ще се бия за чувство!

Ще изгоря във огньовете,

но ще стисна живота за гушата.

Ще крещя

и моят писък ще ражда съдбата ми.

 

Иванка Могилска
Пловдив, 1981 г.

КЛАСИКА

Части от деня.

Твоето собствено лошо настроение.

Подозрително гениални мисли.

Шизофренията ти.

Раните от войната.

Хранителни натравяния.

Кошмари.

Други разни болести.

Игли, конци.

Къща на края на града.

Парчета от сърцето ти.

Едното ти око.

Всичко това -

тринайсет тома избрани произведения.