Лауреати 2025

 Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2025

Четиресет и второ издание

Жури: Бойко Ламбовски, Мирела Иванова, Петър Чухов

Наградите бяха връчени на 24 октомври 2025 г. в Изложбена зала "Лубор Байер" – Стара Загора.

ПЪРВА НАГРАДА (статуетка „Златното яйце” и отпечатване на дебютна стихосбирка)

Силвия Николаева Алексиева, 17 г., гр. София – за стихотворенията „Раждаме се синеоки…“, „Всичко прочетено се случва“ и „Ризата ми е бяла“ (поощрение през 2023 година и през 2024 година);

ВТОРА НАГРАДА

Михаел Георгиев Руков, 22 г., гр. София – за „Зимни цветя”  (поощрение през 2022 година, 2023 година и трета награда през 2024 година)

Симеон Любомиров Кърджиев, 17 г., гр. София – за „Сгоден съм за Вината…“

ТРЕТА НАГРАДА

Айлин Мохамедова Ахмедова, 22 г., гр. Благоевград – за "На дядо"

 ПООЩРЕНИЯ:

Велин Петров Пожарски, 19 г., гр. София – за „пейка” (поощрение през 2024 година);

Виктор Борисов Хамалски, 18 г., гр. София – за „Сам” (поощрение през 2024 година);

Виктория Николаева Дончева, 21 г., гр. Шумен – за „Памет” ;

Гергана Георгиева Борисова, 20 г., гр. Етрополе – за „Часовници” (поощрение през 2024 година);

Димитър Димитров Янков, 16 г., гр. Червен бряг  – за "Зъболекаря";

Крум Владов Киров, 17 г., гр. София – “Лишаване от целостта”;

Мелих Месру Осман, 17 г., с. Гърбище, Ардино – “Изгубена приказка” (поощрение през 2024 година);

Милена Валериева Арсенова, 19 г., гр. Перник – “*** Дъждовно валят пеликани”

Михаела Иванова Земярска, 22 г., гр. Раковски – “Кръговрат”

Михаил Атанасов Филков, 18 г., гр. София – “*** птиците са рядко срещано явление”

ПЪРВА НАГРАДА    (статуетка „Златното яйце” и отпечатване на дебютна стихосбирка)

Силвия Николаева Алексиева, 17 г., гр. София

***
Раждаме се синеоки с кораби в очите.
Не плават надалеч оттук,
където има поверие да не се заспива под орех или до гроб
и птиците летят по-ниско,
повтарят белези от гоненица.
Нямаше стъкла по пътя,
само трохи.
Трябваше да бъдем мравки,
метаморфозата ни е друга.
Спокойни сме под покрива и звездите,
прегръдката пред огледалото е единствената суета.
***
Всичко прочетено се случва –
единият обича като куче,
другият иска да е сам като куче.
Няма нужда от мастило,
прехапвам устни и стискам до кръв.
Изчезнаха детските белези,
тялото не е под наем,
а разстоянието между небе и земя.
Никой не каза къде е по-хубаво,
заедно вървят към върха.
Дъждовни капки пълнят ключиците,
едни от други изпиват последната глътка,
докато сънят престана да боли.
***
Ризата ми е бяла,
трябва да ѝ се прелее кръв.
Трябва да прегърна най – ранения,
стиснал тревата от болка,
неспособен да я откъсне,
снишен в окопа на молитвата
в очакване на Големия взрив,
изгрева и края на света,
за да разкаже на децата си
за Джулая на новото време.

ВТОРА НАГРАДА

Михаел Георгиев Руков, 22 г., гр. София

Зимни цветя
Спомени, които никога не са се случвали,
разцъфват в ума ми като зимни цветя
и искат да бъдат изживени.
Ароматът им погубва всичко друго.
Тънките тела на строфите покълват
и се впиват в съзнанието ми.
Не знам какво е било, когато се е случило
и не съм бил там.
Цъфтежите отдавна са преминали.

Симеон Любомиров Кърджиев, 17 г., гр. София

Сгоден съм за Вината…

Сгоден съм за Вината…
приседнала на стола на баща ми
тя пуши старата лула на дядо.

Така докато диша, гледа,
гледа…

сгоден съм скъпо :
при събуждане -
само сменяш съня, в който
тя държи ръката
и слага пръстена

непоискан, но твой.

ТРЕТА НАГРАДА

Айлин Мохамедова Ахмедова, 22 г., гр. Благоевград 

На дядо

Всички насилствени думи
Се пишат с У
Убождам. Удрям. Удавям.
Убивам. Обесвам е изключение

Ти умираш и
Обесвам продължава да се
пише с О
О, което слагаш около врата си,
о, което се стяга окончателно;
и
Завинаги отпечатва опасенията ти
Със слонски сини щрихи

Ужас. Упрек. Урок.
О-то застава като ореол около главата ти,
Осветява отпуснатите ти крака
Обричаш и обичаш сина си в един дъх

Обличаш и събличаш съдбата си в една вечер
Отмиваш солта от стомаха си в бунт
Но мириса ти се просмуква
В дрехите, в калъфките, в дните

Ще стоиш на яката си три дни
Три безбожно дълги дни, в които
Ще те душат, докосват и дефинират
Чубрица. Мащерка. Симиндух.

Утре те намират и увиват в упреци
Утре те заравят без камък
Утре те убиват, както ти не успя

Но днес те откривам с отворена уста
От която още излизат орхидеи
Днес те откривам объркан под слънцето
Днес те откривам виновен, отчаян и жив

Обесвам е изключение
Твоята смърт не е насилие
Висящото ти тяло е утихнала църковна камбана,
Събудила жените в града

Не отиват да я гледат
Но чуват как нежно отеква

ПООЩРЕНИЯ

Велин Петров Пожарски, 19 г., гр. София

пейка

страх ме е, че ще остана поредния, Костадин,
Велин - един,
който седи и чака,
докато тя го е излъгала, че ще се появи
на онази – страшната, пейка.
чака я.
обещала е да му даде книга,
затова и той е купил на нея.
тя не идва.
и така, един Костадин, Велин,
остава между страниците на новата книга
и плаче.
един Костадин в Елин,
на горска пейка,
из запетаите
на поредната посредствена българска поезия.

Виктор Борисов Хамалски, 18 г., гр. София

САМ

Ела при мен ела след всичките мъже. След всички в устата които с език
изгаряха небцето които жадни те ближеха.Ела след всички които ти бяха между
краката и в главата. Ела след всичките морета с такива корабoкрушенци. Ела
след всички и аз пак ще бъда тук... Ще съм горд че те имам че след всички
грешки осъзна любовта и взря се в нея. Ела просто ела да съм последната ти
грешка.

Виктория Николаева Дончева, 21 г., гр. Шумен

Памет

Вися на ключодържателя ти -
остаряла снимка,
избягала от последващите
години-упойки.

Заблудата на фанатика,
изнасилил жадната ти глътка.

Опитът за съмване -
безхаберието на скиталец.

Заспиването на легла от тръни,
плевели с дълбоки корени.

Отскубвам се от четките
на бояджии и художници.

Високото ми съществуване
остава неизмислено.

Лутане - забравен юг.

Снимката остава
единствено свидетелство.

Гергана Георгиева Борисова, 20 г., гр. Етрополе

Часовници

Дядо ми правеше часовници
навремето.
За малките стрелки
отделяше най-много време,
да не изтичат минутите през пръсти.
Цифрите-
по желание арабски или римски,
изписваше с емайлови бои.
Никога не излизаше от вкъщи,
обикаляше циферблата,
заспиваше между 12 и 1.
Часовниците имат двигател,
така се движи младостта.
Ръцете му отслабнаха
и зрението му се влоши
с времето.
Забравих в колко
си отиде.
Вече не броя дните,
продадох всички календари.
С теб сме два часовника-
на лява и дясна ръка.
Нямаме години,
не ги засичаме
и не се засякохме,

не намерихме време.

Димитър Димитров Янков, 16 г., гр. Червен бряг

Зъболекаря

Димитър влачи Деметра
като куфар с атомни мисли
в кабинета на зъболекаря.

„Мъдрецът ме заглушава“
шепне тя.
„Коренът му е ролер на китара
с усилвател за червеи и облаци.“

„Кой е държавният служител от подземието?“
„Защо Достоевски го е описал?“
„И защо добрите хора понякога танцуват на маса от желе?“

Медикът се превръща в хибрид котка-лазерна указка:
„Скъпа, описваш връщане на историята.
Когато бях малък, децата се равняваха.
Сега приятелството тиктоквизират,
а наказанието им е утопия.
В бъдеще ще ги разколебават,
защото не са AI творци
и не носят чорапи с философски цитати.“

Лекарството е просто:
Хората са животни с акаунти в Instagram,
които понякога пеят шансон на задните седалки на автобуси.
Дресирай ги внимателно,
преобразявай злобата в хумор,
и ако всичко друго се провали –
направи ги да се смеят до колене,
докато зъбите им пишат сонети
за чайници, които пътуват във времето.

И запомни:

ако видиш зъболекаря, който танцува с Достоевски на покрива,
не се стряскай –
ти просто си в правилната вселена.

Крум Владов Киров, 17 г., гр. София

Лишаване от целостта

По родните градове останалите хора
често са бедни,
затова снимките на картичките,
които ми изпращат, са черно-бели.
Веднъж там имах чувството,
че ме гледат филми от 70-те,
аз съм главният герой
от последния снимачен ден
на площада пред гарата.
Докато ходех към къщи, по дърветата
си бяха легнали черно-бели некролозите,
които изсмукваха зеленото на дърветата.
От цялата снимка само очите
на мъртвите
плашещо светеха фосфоресциращо
и всмукваха цветовете на туристите.
По Великден завръщащите се роднини
предвиждаха смъртта на родителите си
и очакваха възкресението по некролозите,
после заминаваха към гарата.
Според нападенията над топоса смъртта
от малък ми се струва черно-бяла.

Мелих Месру Осман, 17 г., с. Гърбище, Ардино

Изгубена приказка

Един свят - объл като мехур от пяна,
едновременно прозрачен
и цветен като дъга,

един свят – с променлива форма,
но винаги като облак мек и свободен,
наивен като детска рисунка
– пълна анархия с ред и правила,

един свят с любов – проста и тиха
като минзухар с шест цветни листа,
лесен за пускане на корени
като камък за мъха,

в градове, пълни със гняв,
един свят изгубен,
ръжда по спусъка на войната,
свят като играта без причина,
само смях, без загуба или победа,

позната усмивка, когато си чужд
на себе си и живота,
един свят - нищо, освен надежда
като светулка в буркан
– със слаба, мигаща светлина.

Милена Валериева Арсенова, 19 г., гр. Перник

***

Дъждовно валят пеликани,
дошло е време за прераждане.
Посягам да хвана шепичка пера,
но се изплъзват между пръстите ми.
Обръщам глава за да ги видя отблизо,
но сякаш ме отбягват.
Периметърът около мен е сух
и аз съм суха.
Мръсната ми душа е чадър и е достатъчна да ме скрие от промяната.
Защото когато бягам не съм по-различна от колибри.
Винаги назад, никога в бъдещето.
Не съм визионер.
Нито съм откривател.
Защото когато Ницше плака и аз го усетих.
Не подлежа на страшен съд, аз съм там за деветия кръг на дантевия Ад.
Където змийският кръговрат ме притиска –
вечно да сънувам глупости.

Михаела Иванова Земярска, 22 г., гр. Раковски

Кръговрат

Ще ми се да съм примката на любимия ти пуловер
Да ме усукваш около безименния си пръст
Да мина през vena amoris
И да поостана там
Да ме забавиш с пулса си
Да сляза пак по реките на тялото ти
Да попадна в джоба ти
Да се стопля и сприятеля
С ключовете за дома ти
Да се скарам с висулката
На миналото ти
Да ме забравиш
И да ме изпереш
С билет от автобуса
Още да съм там
Да ме обгориш със запалката си
За да не изгоря
Да ме износваш
Без да омръзвам на очертанията
И цветовете ти

Ще ми се да (о)стана примка

Михаил Атанасов Филков, 18 г., гр. София

***
птиците са рядко срещано явление
присъствието им се познава
по раздвижването на водата
но тук се сливат в сивото
на езерото и пропадат
в стихналата паст на тишината
обикалят около рибаря който
в мрежите улавя трепета
на замръзналия миг
почти като тарковски
само един писък
няколко изплясквания
и две-три крачки на брега
отмерват времето и служат
като преброяване превъртане
или по-скоро преобръщане
на световете