• Посещения: 534

 

Двадесети конкурс

ноември, 2003

Жури: Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Кристин Димитрова

Лауреати

Първа награда - Мария Калинова
Втора награда - Мартин Златев
Трета награда - Веселина Сариева, Мила Миленова

Отличени

Стефан Иванов
Марица Колчева
Емил Маринов
Петър Петров
Ирина Карбанова
Камелия Спасова
Елена Костова
Соня Стоянова
Георги Савчев
Павлина Михайлова
Василена Радева

      

Първа награда

Мария Калинова
с. Камен, обл. Бургас

Пристигане

Сама избра такова пристигане.

Твое си е, преди всички взе го

от сергията с дините на гарата,

откъдето се изтърколи корема на майка ти.

Нали я изврънка да ти го отстъпи за малко,

да се издълбаеш в правилна сфера

и да почнеш всичко отначало.

Релсите гърчат се в контракции.

Новороденото вече е до сергията на гарата,

сега иди му разправяй,

че не се плюят семките на динята...

Втора награда

Мартин Златев
София

***

рисува

мозъка си

като бучка швейцарско сирене,

докато решава задачи

по физика

("не ядрена, но скоро")

и яде шоколад.

Ако можеше да говори,

щеше да има глас на пиано.

Ако можеше да вижда,

щеше да забележи

проклятието-прахосмукачка в ъгъла,

както и следите от множествените си събличания.

Между третата и четвъртата задача

се замисли

дали да не пофотографира

още малко мухата,

обитаваща стаята му,

но уравнението за еластичността на пружината и

търкането и с въздуха

всмука отново

концентрацията му -

концентрична като пръстените

на ореола около главата му,

повтарящи си

колко е хубаво да си светец под прикритие

на такова твърдо физично място като Земята.

Трета награда

Веселина Сариева
Пловдив

страхът на бялата черница

възглавниците плетат от средата

ей така както разтегната дъвка

и се чудят къде да свършат съня ти

в кой ъгъл да наплюнчат пръст

и завият възела

докато белите ти панталони се съхнат

а циганин подрежда керемиди

плюе на плочника

присвива едното око и се пита

неузряла ли е или бяла

Мила Миленова
Перник

Смъртта на Дионис

Необуздана тишина изцвили в мрака,

подобно на див, възседнат кон;

и възседнала я беше самотата -

неизригнал, безпризорен стон,

събрат на питомни въздишки.

Луната е забучена на кол,

земята пие кървите на Дионис.

Отличени автори

Стефан Иванов
София

***

поточето

дървото преметнато като мост

през него

гледам потока

чета някакви страници

те просто летят

като мъдростта в дебелите книги

която идва неусетно

като усещане за себе си

в чуждо и размито

на много мъгливи парчета

огледало

легнал съм върху дървото

гледам небето

винаги е най-синьо и най-бяло

като за първи път

заспивам и сънувам

ето го счетоводителя на спомени който съм

или не съм

ето го детето с червено лъскаво колело

ожулени колене смешна усмивка

ето го и онзи човек в черно

тъжен преди

сега просто наблюдава отнякъде

седи

сънища

"не мога да повярвам че това си ти"

ми каза поточето в полунощ

така е

вече не

съм

Марица Колчева
София

Послание

Замръквам във нищото,

разпиляна из себе си.

Болят ме очите от погледи

и се задушавам от нежност.

Тъжни дъждовни откоси

татуират в мен самота.

Аз ти давам въпроси,

ти на мен - тишина.

В пределите на мрака слизаш

и аз те виждам във съня ми.

Във нашата далечна близост

нека те пази любовта ми.

Емил Маринов
Русе

***

На глухонемия приказките

са някак по-истински

понеже измежду пръстите му излизат

мачкани и оформяни тихо

като захарен памук

Както вятър

ги върти усуква

както на внучка плитка

ги сплита

не пита харесват ли

някому приказките

просто така им слага кордели

Петър Петров
Враца

Мечти и траектории

Люлеем се над бездни от очаквания,

изсипваме със пълни шепи свобода,

а душите ни са експресни влакове,

ускорени в привилeгировани тела.

Мечтаем за отлюспени държави,

за пещерите на уютната съдба,

тотално дисквалифицирани

от фискалната памет на деня.

Но мечтите ни са някак присадени,

подобно нелегалните сърца...

И изчакваме своите присъди

върху минирана с метафори земя.

Мечтите ни са плод на структурни реформи,

взетите мерки - съвсем непопулярни...

Кой вярва днес във мечти и траектории,

когато на власт са публичните тайни.

Ирина Карбанова
Стара Загора

***

Паваж е, и е мръсно, и вали.

Очите ми се пълнят с кал.

И може би от твоити очи

ще се отрони някой ден

мъничка сълза,

която ще боли

по пътя си към мен.

Камелия Спасова
София

Кривване

Изкривяване на стълбата, по която

трябваше да се прибера на време.

Перифразирам със същите фрази,

следвам дума по дума

и повтарям стъпките дословно,

не се отклонявам в мислите.

Папагал съм.

Елена Костова
Казанлък

***

Още утре

ще тръгнем по следите

на реката

онази със златната вода

и като я намерим

някъде далече от тук

със сигурност ще заживеем като хората

и ако утре онази старица бедността

все още се опитва да ни задържи тук

ще я подминем без да я гледаме в очите

имаме хапчета против сълзи

от тях забравяме дори рождените си улици

и отлитаме извън границите на

кръговрата

От там пишем писма

на слънчевите зайчета

в очите на децата

да наглеждат цвета на реката

и да събират всичките ни дъги

пораснали на нашата улица

Соня Стоянова
София

За липсата на доказателствата

Много по-лесно се живее

когато не знаеш какво трябва да правиш

нито защо

просто се оставяш да те блъска течението

докато някой не се сети да затвори вратата

...след това няма нужда от обяснение

Георги Савчев
Габрово

***

любовта

е

вишна - увиснала -

усмихната

и

любовта

е

вишна - неродена -

недомислена

тогава

защо прибираме масата

когато сме вечеряли

защо чиниите мием -

ей това е зависимост

Павлина Михайлова
София

***

Празни са очите ни.

Празни са ръцете ни.

Дразнят ме чертите ти

в тъмното засветили.

Ужким се обичаме,

ужким все сме влюбени -

в своите къртичини

тътрим се изгубени.

Като болка, каменен,

е звукът на трелите.

Май отдавна двамата

ние с теб умрели сме.

Василена Радева
Провадия

***

Малко бръмбарче на бялата ти блуза

гали се в памучна мекота

ти ми го посочи весел

с пръстите, които бях целунала.

Него аз докоснах с поглед,

който бе прегръщал тебе,

и му се зарадвах нежно

с тишината на смеха ти...

Колко тъжно, че се е размазало

малко бръмбарче на бялата ти блуза.