Лауреати
- Посещения: 5781
Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2014
Тридесет и първо издание
Жури: Георги Господинов (председател), Силвия Чолева, Иван Ланджев
Лауреати:
Първа награда - Боряна Нейкова
Втора награда - Мартин Лалев, Георги Гаврилов
Трета награда - Дамяна Димитрова (отличена и през 2013 година)
Поощрения:
Богомил Господинов (отличен и през 2013 година)
Яница Христова
Тея Маргинова
Мила Даскалова
Христо Мухтанов
Аделина Иванова
Стамена Дацева
Александър Христов
Мануела Русева
Христина Маджарова
Красимир Нейков
- ПЪРВА НАГРАДА
(статуетка „Златното яйце” и отпечатване на дебютна стихосбирка)
Боряна Людмилова Нейкова, 21 г., София
Куче
С плажен чадър покрих,
неподвижното, гаснещо куче,
и то не подгизна от летния дъжд.
На другия ден
дворът е болнично чист.
Като че никога не е имало
в двора куче
Не искам куче да имам
Не искам нищо да имам
за кратко
А после да нямам
завинаги.
Не искам куче в къщата.
След кучето
къщата
е с едно куче по-празна
с едно куче по-чиста
с едно куче по-тиха.
По-тъжна от всяка къща без куче
е онази, в която е имало куче.
И думата „ново”, употребена за куче
е тъжна.
Не искам куче да имам
Не искам нищо да имам.
Светът е напуснато място,
Където
за кратко е имало
куче,
а после завинаги няма.
- ВТОРА НАГРАДА
Мартин Лалев, 22 г., Стара Загора
Местопрестъпления
С тебешир по асфалта
рисува детето глава,
рамене и ръце,
после торс.
Краката са смешно далеч,
сякаш бягат
в различни посоки
от своето тяло.
С тебешир по асфалта
очертава детето
човек.
Завалява.
Георги Гаврилов, 23 г., София
В кошера
Един до друг
в кутийките на питата.
Отвъртре винаги изглеждат по-просторно:
книгите,
покоят,
обществото
и дори смъртта,
където, първо смяташ,
„няма начин да се побера
и аз”.
- ТРЕТА НАГРАДА
Дамяна Димитрова, 16 г., с. Леденик, обл. Велико Търново
***баба ми все повтаряше
баба все ми повтаряше
ако някога изгубя
посоката на вятъра
само да следвам
мириса
на пържените тиквички
и липата пред
старата къща
поне да се върна
у дома.
- ПООЩРЕНИЯ
Богомил Господинов, 20 г., София
Да избягаш от Лола
лола, става все по-трудно да избягаш
от хората
вчера гледах филм във който
един военнопленник успява
да се измъкне от нацистите
като се преструва на мъртъв
и с помощта на амонячната миризма на
достойнстовото си
ги принуждава да го
изхвърлят в реката
за да не повърнат
а днес лола
само ден след рождения ден
на петнайсетгодишните ти гърди
властите на летището не ми позволиха
да те забравя не ме допуснаха
защото не е позволено да летя със сърце
което се пресрува на мъртво
Яница Христова, 24 г., с. Садово, обл. Бургас
На пазара
„Не се сърди, човече” е животът –
разиграван тук от стари дами,
които убиват времето пред магазините си,
чакайки края на работния ден.
Местят пионките, подхвърлят заровете,
дебнат подходящо число,
за да отмерят точния ход –
с надеждата да е правилен...
Застива сякаш зарът във въздуха,
лениво се точат секундите,
удавени в монотонността на битието...
Накрая – сякаш след векове –
Той пада, въртейки се в пирует.
„Единица!” –
цъкат недоволно дамите с език. –
Лошо го завъртя ръката на съдбата...”
Но поне знаят –
с тихо, примирено знание –
че имат право на избор...
След малко ще играят табла!
Теа Маргинова, 24 г., София
Рецепта
остави водата да ври
да поомекне нарязаното
съвсем естествено е да бъркаме
но винаги бавно внимателно
по посока на времето
и да дойде време за солта
и да опитваш от ръката ми
и да опитвам тайно преди тебе
и това да се повтаря
с непрестанно бъркане на бавен огън
докато решим, че е готово
или се заситим с плодове от масата
Мила Даскалова, 21 г., София
Лунно
Новолуние.
Изпаряваш се в мрака.
„До след две седмици”
казваш.
„До пълнолунието”
мисля си.
Ще ме намериш
виеща с вълците.
Христо Мухтанов, 23 г., Лясковец, обл. Велико Търново
/ноември
Да се разминеш
с идеалния човек за теб
в другия вагон на метрото
на отсрещната страна на улицата
отвъд стъклото на автобуса
да бъде с друг човек
да бъдеш с друг човек
във паралелен град
да вървите
под едно слънце
и всеки път
да се разминавате
Аделина Иванова, 18 г., София
***Сърцето ми
Сърцето ми
е смачкан лист.
Думите са разкривени,
раздробени на парченца
от много гънки.
Останало е само „м”
от „мъка”
и някакво безадресно
„е” с удивителен знак
след него.
Нямам „н”, за да си събера
цяло „мен”.
Стамена Дацева, 19 г., Разград
***Думата много
Думата много
е голяма колкото
думата малко
хората като думите
се мерят по смисъл
Александър Христов, 24 г., Елена
Април (1990-2014)
Април беше цирков жонгльор.
Срещали сме го,
не помниш ли,
по улиците,
докато се прибираме от някъде,
(може би след като сме гостували на Март)
и ето го, артист друг, на пътя,
оглежда се в публиката –
рафтовете от слепи нощни прозорци,
като на представление –
лампите са насочени към него,
а той премята ли,
премята минутите край нас,
унесени,
докато аз те търся
през невидимите мрежи от думи,
в които заплиташ вниманието ми
сякаш е звяр...
и няма ритъм,
няма ред и край,
нито рими в сенките,
и пак ли,
пак ли
ровя в скрина на Рембо,
губя се в маските,
или в голотата на душите ни,
и защо, защо
не намирам ритъм
в прозаичното заслепение,
когато лъкът на времето
къса струните на часовете
със същата лекота,
с която хвърляме мимолетни цветя
по сцената на живота,
с лекотата,
с която Април потъва зад кулисите...
Мануела Русева, 24 г., Aйтос
(За страха)
Като малка баба винаги ми казваше,
че коричките на хляба – изгорения,
пазят от магии и от уроки, и страх.
Аз й вярвах и се тъпчех смело с тия
въглени, извадени от печката й – хляб.
И тогава чувствах как се влива в мене
всяка малка капка смелост на света,
ставаше ми някак топло на корема,
от вкуса на изгорялото, и от глада.
Знаех си съвсем, че съм безстрашна,
дъвчейки през зъби черни котки,
караконджули, и Баби Яги на метли –
вече лесно оцелявах в тъмното
след угасването на последните звезди...
А, пък днес ми липсва дяволски да знаете
тая по детински чиста хитрина –
днес филиите ми са добре препечени,
но пък аз от всичко се боя.
Христина Маджарова, 22 г., Елхово
Още има сърца за взривяване
Още има сърца за взривяване,
но избрал си си моето. Точка.
Не, че имам какво да прощавам.
Ще е късно, взривът е започнал.
Още снимки прокъсани пазя.
Не носталгия, просто прилича.
Най-добрите герои... намразих ги.
Ти злодей ли си, щом те обичам?
Още крия си листи откраднати,
от които сама се откъснах.
Ако някога пак ти потрябвам,
напиши ме, дори да е късно.
Още пазя съвет за завършек.
Предпочитам щастливи финали.
Не истории, леко закърпени,
а роман, който с теб сме създали
Красимир Нейков, 22 г., Варна
Математика
Смятам
че един път
с теб е два
пъти повече
две градини
една за теб
и една за мен
Със само една
ябълка по средата
разделяща всичко
на две полукълба
любов
едната градина няма
ограда
другата няма
капка простор
на едната земята
е тайна
миризма на
вино
се носи от
двете
И ябълката е всичко
което ги
свързва
и само един път
с теб
е два пъти
повече
Конкурсът се организира от Община Стара Загора, Библиотека „Родина” и къща музей „Гео Милев”.
Наградите бяха връчени на 7 ноември 2014 г. на Античната улица в старозагорския Регионален исторически музей.