Община Стара Загора
Библиотека "Родина"
Къща музей "Гео Милев" Националнен младежки конкурс за поезия Веселин Ханчев

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2015

Тридесет и второ издание

Жури: Петър Чухов, Яница Радева, Иван Ланджев

Петър Чухов (1961, София). Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет "Св. Климент Охридски". petar_chuhov

Автор на 13 книги: "Градината на слабата реалност" (1995; награда за дебют на конкурса "Южна пролет"), "Руни" (1998), "Мулето на Педро" (1999; книга на годината на сп. "Егоист"), "Провинции" (2000), "Малки дни" (2002; Национална награда за поезия "Иван Николов"), "Снежни човеци" (2003; Специална награда на конкурса за нов български роман "Развитие"), "По-скоро никога" (2004, по която до 2010 г. се играе спектакъл, осъществен от Театър-лаборатория @лма @лтер), "Три" (2010), „Когато се завръщат еднорозите“ (2011), "Безопасни игли" (2008; 2010, двуезична – български и английски – книга с хайку и сенрю, по която също е създаден спектакъл с премиера в ТР „Сфумато” през октомври 2011 г. и която излезе и в Ирландия на ирландски (гейлик) и български – Bioráin Dhúnta (Dublin, 2012)),„Игри без играчки“ (2012, детска книга в три части), „Камуфлаж” (2014, разкази и роман) и „Сбогуване с нарцисизма” (2015).

Съставител, редактор и автор на предговора на първата антология на българското хайку, издадена в чужбина – двуезичният сборник (на унгарски и български) „Más-más csönd / Различна тишина” (Napkut Kiado, Budapest, 2012). Съавтор (с Александър Мануилов) на пиесата „Честита Нова година”, номинирана за Национална годишна награда за драматургия, Шумен 2015.

Включен в много антологии в България и в чужбина. Творбите му са преведени на 17 езика и публикувани в над 20 държави. Превежда от английски и води страницата "Муха в аптечката" във в. "Литературен вестник" за хайку и свързаните с него кратки форми.

Сред наградите му са Втора награда на конкурса за криминален разказ „Агата” (2000), „Иван Николов” за най-добра стихосбирка (2002), Специална награда „Развитие” за нов български роман (2003), Голямата награда за SMS поезия (2004), „Славейкова награда” (2005 – първа, 2013 - трета), Първа награда "Златен ланец" (2007), Голямата награда на музея "Башо" в Япония (2007), награди от Международния хайку конкурс в Москва (2012), Голямата награда на конкурса за любовна поезия „Магията любов” (2013), Втора награда на поетическия конкурс „В полите на Витоша (2014) и др.

Участвал в много пърформанси,на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Унгария и Русия.

Автор и водещ на проекта "Поетически трубадурски двубои", съавтор - с Марица Колчева - на комиксовата поредица "Гъвко и Мръвко", излизала няколко години на страниците на в. "Труд", пише музика и текстове, свирил в много рок групи („Субдибула”, „Тутакси”, „Стенли”, „Пешо и алкохолиците”, „Кокарда”), съосновател на етнорок група „Гологан”. Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“(latext.eu), а най-новата формация, в която свири, е “Par Avion Band”.

Член на Българския ПЕН център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб "София", Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.

 

Яница Радева е родена през януари 1977 г. в гр. Ямбол. Завършва българска филология и литературознание в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В началото на есента на 2007 г. защитава магистърска теза на тема „Между Пенелопа и Персефона. Екатерина Ненчева и Яворовият проект за женска литература“. yanica2015

Дебютната ѝ книга "Друг ритъм" (2003) излиза като резултат от Националния младежки конкурс "Веселин Ханчев", на който получава първа награда през 2002 г. През 2011 г. публикува сборника с разкази "Бонбониерата". Има участия в сборниците с есета и стихове "Неиздадената" книга за българските будители" (2003), "Фейсконтрол" (2006), "Антология на младите български поети" (2007), както и в сборниците с sms-поезия (2005, 2006, 2007). Носител е на множество награди от национални литературни конкурси, по-важните от които са: почетния знак "SMS-поезия " (2007), втора награда от Националния конкурс "Магията любов" (2007), втора награда от Националния конкурс за млади поетеси "Дора Габе" (2006), първа награда от конкурса за разказ „Яна Язова” (2009), първа награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2009), първа награда от конкурса за разказ „Рашко Сугарев” (2012). През 2012 г. получава награда – Грамота, като млад автор от Министерството на културата за книгата „Бонбониерата”. Участник е в Созополския семинар по творческо писане на фондация „Елизабет Костова”. Нейни текстове са публикувани в национални и чуждестранни издания – хърватското списание Poezija (3, 2009) публикува цикъл с нейни стихове, а американското – "Absinthe” (2012), проза. Публикува в “Литературен вестник”. Живее в София.

 

Иван Ланджев (1986) е завършил философия и културология. В момента е докторант по руска литература на XIX в. Победител е в националните конкурси за поезия "Веселин Ханчев" (Стара Загора, 2009) и "Южна пролет" (Хасково, 2011). През 2010 дебютната му стихосбирка "По вина на Боби Фишер" е номинирана за Националната награда за поезия "Иван Николов". Текстовете му (поезия, разкази, есета) са излизали в повечето водещи списания и вестници в България. Негови стихотворения са превеждани са на английски, испански, словенски, хърватски, публикувани са в престижни международни издания като "Granta" (Лондон). През 2011 г. участва в международния поетичен фестивал "Days of Poetry and Wine" в Словения. Превежда от и на английски. Работи като телевизионен сценарист (Столичани в повече,Стъклен дом).ivan-landjev-hanchev

Приблизителен сонет

Ще бъде трудно да останеш същият,
докато този град дълбае с пръстите

навътре в оглупялата глава.

Каквото си разбрал дотук, е чернова.


На нощна лампа някой те преправя, пише –
каква естетика в това да си излишен:

сърцето бие в ямб, юмрук целува шепа.

Окото недовижда цялата нелепост.


Нелепа е минутата до оня паметник, където
между игли и песове си ляга кротко битието.

От жълтеникави фасади пак се лющят слогани,

отложена за вдругиден е кражбата на огъня.


Небето все с мансардите флиртува и не го е грижа.
Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен.


...Наистина учудващо за възрастта му е умението да си служи с похватите на дълбинната психология, с извивките на психиката, с психографията на човешкото поведение, което неминуемо кара нещата да изглеждат така релефно и живо. Защото той е поет с обмислен езиков арсенал и оригинално мислене.

Иван Теофилов