Жури 2016

Къща музей "Гео Милев"

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2016

Тридесет и трето издание

Жури: Марин Бодаков, Йорданка Белева, Иван Ланджев

Марин Бодаков  (1971, Велико Търново) – поет, журналист, университетски преподавател. Завършва специалност Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 2000 г. е литературен редактор на в. "Култура". През 2006 – 2009 г. е съветник по въпросите на културата в Кабинета на Председателя на Народното събрание. Преподавател е в Нов български университет и главен асистент по жанрове в печата, публицистика и художествена критика в Катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Женен е за преводачката Зорница Христова. Автор е на стихосбирките "Девство" (1994), "Бисквити" (1998), "Обявяване на провала" (2002), "Ангел в зоопарка" (2008), "Наивно изкуство" (2011), „Северна тетрадка” ( 2013) и „Битката за теб” ( 2016). Съставител е на сборника "Иван Вазов и..." (2000). В съавторство със Зорница Христова издава "Детето зад чина" (2012), а през 2013 г. излизат неговите интервюта с български литературни преводачи в книгата „Преведе от…“ .

През 2011 г. печели (заедно с Румен Леонидов) наградата за поезия „Иван Николов“. Носител е на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2014 г. Марин Бодаков е член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ при първото ѝ издание през 2002 г. Постоянен член е на журито на конкурса за есе „Цветан Стоянов“, организиран от НДК, от второто издание до закриването на конкурса (2003 – 2010). Член е на журито на националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2012 г., на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2013 г. Председател е на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение през 2014 г.

Йорданка Белева (1977, Тервел). Завършва българска филология в ШУ „Епископ Константин Преславски“ (2001) и библиотечен мениджмънт (2010). Защитава докторат за библиотечните системи и информационните възможности на парламентите от Европейския съюз.

Двукратен лауреат на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – специалната награда на конкурса (1999) и първа награда (2001). Лауреат е на Националния студентски конкурс в Шумен (1997, 1999, 2000), конкурса в рамките на Европейски месец на културата (Пловдив, 1999), Националния литературен конкурс по повод 150 г. от рождението на Иван Вазов (2000), конкурса „Яворови дни“ (Поморие, 2002) и конкурса „Магията любов” (Казанлък, 2008г). През 2005 г. е победител в Националния литературен конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“, гр.Пловдив. Номинирана е в националните конкурси за книга "Иван Николов" (2012) и „Христо Фотев“ (2014).

Нейни текстове са публикувани на английски, немски, хърватски, чешки и арабски езици. Автор е на две стихосбирки "Пеньоари и ладии" (2001) и "Ѝ" (2012), и на сборниците с къси разкази “Надморската височина на любовта” (2011) и “Ключове” (2015).

Иван Ланджев (1986) – поет, есеист и сценарист. Завършва философия и културология в СУ "Св. Климент Охридски"). Доктор е по руска класическа литература на същия университет. Победител е в Националния младежки конкурси за поезия "Веселин Ханчев" (Стара Загора, 2009), носител на Наградата за дебют "Южна пролет" (Хасково, 2011), на наградата "Памет" (на името на Георги Рупчев) (2014), два пъти номиниран за Националната награда за поезия "Иван Николов" (2010; 2014). Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихотворения са преведени на английски, немски, испански, италиански, словенски, хърватски, словашки, арабски, маратхи, публикувани са в престижни международни издания като "Granta" (Лондон). Текстовете му (поезия, разкази, есета) са излизали в повечето водещи списания и вестници в България. Автор е на стихосбирките "По вина на Боби Фишер" (2010) и "Ние според мансардата" (2014). Превежда от и на английски. Работи като телевизионен сценарист (Столичани в повече, Стъклен дом).

 Приблизителен сонет

Ще бъде трудно да останеш същият,
докато този град дълбае с пръстите
навътре в оглупялата глава.
Каквото си разбрал дотук, е чернова. На нощна лампа някой те преправя, пише –
каква естетика в това да си излишен:
сърцето бие в ямб, юмрук целува шепа.
Окото недовижда цялата нелепост. Нелепа е минутата до оня паметник, където
между игли и песове си ляга кротко битието.
От жълтеникави фасади пак се лющят слогани,
отложена за вдругиден е кражбата на огъня. Небето все с мансардите флиртува и не го е грижа.
Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен.

...Наистина учудващо за възрастта му е умението да си служи с похватите на дълбинната психология, с извивките на психиката, с психографията на човешкото поведение, което неминуемо кара нещата да изглеждат така релефно и живо. Защото той е поет с обмислен езиков арсенал и оригинално мислене.

Иван Теофилов