Лауреати 2023
- Посещения: 5753
Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2023
Четиридесето издание
Жури: проф. Пламен Донев, Мирела Иванова, доц. Гергина Кръстева
Наградите бяха връчени на 27 октомври 2023 г. в Художествена галерия – Стара Загора.
ПЪРВА НАГРАДА (статуетка „Златното яйце” и отпечатване на дебютна стихосбирка)
Мартин Красимиров Кръстев, 23 г., гр. Асеновград - за „ВСЕ СЪЩИЯ II" (поощрение през 2020 и 2022 година)
ВТОРА НАГРАДА
Преслава Орлинова Джонджорова, 20 г., гр. София – за „Археология на заминаването”
Марая Людмилова Миланова, 17 г., гр. София – за „Картонен телевизор” (поощрение през 2022 година)
ТРЕТА НАГРАДА
Теодора Евгениева Георгиева, 21 г., гр. Силистра – за „Нося дома на рамото си…”
Габриела Мирославова Маринова, 18 гр., София – за „Влюбен съм в теб" (поощрение през 2022 година)
ПООЩРЕНИЯ:
Йоанна Милкова Милкова, 17 гр., София – за „възрастният мъж…”
Емел Росенова Кумбарева, 18 г., с. Кочан, обл. Благоевград – за „Не е ли отчайващо…”
Михаел Георгиев Руков, 20 гр., София – за „Завръщане” (поощрение през 2022 година)
Василен Георгиев Василев, 24 гр., Нови Искър – за „Шумен през декември”
Божана Тонева Славкова, 19 гр., Бургас – за „Пухкава раница” (поощрение през 2020, 2021 и 2022 година)
Петя Антонова Иванова, 21 гр., София – за „Ръцете на баба ми”
Силвия Николаева Алексиева, 15 гр., София – за „Летовници”
Мария Владимирова Игнатова, 23 гр., София – за „ожуленото връхче на обувка…” (втора награда през 2020 година, поощрение през 2021 и 2022 година)
Маргарита Добринова Русева, 21 гр., София – за ”Анатомия на изчезването” (поощрение през 2020, 2021 и 2022 година)
І награда (статуетка „Златното яйце” и отпечатване на дебютна стихосбирка)
Мартин Красимиров Кръстев, 23 г., гр. Асеновград
(ВСЕ СЪЩИЯ II)
питаш ме какво ново
се случва с мен,
а аз отвръщам,
че съм все същия.
все още съм,
вторият избор, последното изречение
на вица
и поддържащия герой,
дори в своя собствен филм.
все още съм хисаря,
асеновград, стената, крепостта,
неразказаната история,
скрития грях
и страхът от споделеност.
все още съм пловдив,
лисабон, тепето, хълмът,
павето, което не пасва на
мястото си,
отскубнатото гълъбово перо
и неспособността за сбъдване.
все още съм солунска,
графа, шишман,
чуждите сърца,
които нося на яката си като медали,
напуканите ми от (недостиг на) целувки устни
и любов, която така и не разцъфна.
все още съм окото на бурята,
апокалипсисът, големият потоп,
финалът на майския календар
и всичко, което е могло да бъде,
но никога не е било.
все още съм ловецът,
жертвата, примамката,
капана, писъкът, кръвта,
бягството, смъртта,
животът.
все още съм неизживените си
стихове,
ненаписаните си животи,
белият лист, надрасканият лист,
смачканият, изхвърленият,
неизказаните думи,
които засядат в гърлото ми
и ми пречат да дишам.
питаш ме какво ново
се случва с мен,
а аз отвръщам,
че съм все същия
и имам спешна нужда от
промяна.
ІІ награда
Преслава Орлинова Джонджорова, 20 г., София
(Археология на заминаването)
Лятото прави липите във парка на чай.
Горе Онзи простира лилави чаршафи.
Така леко капе следобеда,
така крехко –
пълзи по фугите, скрива се във трапчинките ти.
Ръцете на времето лепнат от влага и пот,
пипат плахо паважа:
– Още ли диша?
Добър самарянин е рикошета на бягството,
връща ме пак на същото място –
в стиха, където полирам винени чаши,
захласнала се във сапунената пяна.
ще две-три балончета блясък и ще се удавя.
И пак ще съм полегнала във рамките на очилата ти
сякаш просната на божия балкон.
Пак ще е лято и пак ще е Пловдив,
пак ще валят омаяни кадри.
И може би пак ще си ти –
един исполин, нахално заседнал в разкопките злато
ІІ награда
Марая Людмилова Миланова, 17 г., София
(Картонен телевизор)
С няколко лъжи по-отслабнал,
Откакто започнаха да се превръщат в ежедневие.
И с няколко сантиметра по-висок,
Откакто криеш неща в обувките си.
С няколко години по-стар,
Откакто помня зад устните ти всичките зъби.
Когато падна първият ми млечен зъб
Ми каза да не плача,
А да си пожелая нещо –
Феята на зъбите е тук да утеши загубата.
Още пазя всяка кукла за всеки кътник,
А за кучешкият ми зъб се сдобих с флумастерите.
С тях все още ми пишеш бележките на хладилника, в които „няма да се прибера
тази вечер, миличка,
С тях нарисува и картонения телевизор
„Старото LG го били откраднали великаните, защото не слушам“
Ти беше най-лошият великан,
А толкова те слушах.
Когато изпопадаха твоите зъби –
Пак ми каза да не плача.
На кучешкият ти, си пожелах
Феята да ти върне всички останали
...
Явно не ме беше чула,
Заради виковете ти с поредният Великан.
IІІ награда
Теодора Евгениева Георгиева, 21 г., Силистра
***
Нося дома на рамото си,
навит е на руло
като карта на света
или продълговата раковина –
ако допра ухо до нея,
чувам родителите ми
да се обаждат,
разгъна ли я,
наместо опустелия хоризонт
ръжта ще огрее сивите брегове на небето,
от гласовете им ще се излее море.
ІІІ награда
Габриела Мирославова Маринова, 18 г., с. Твърдица, обл. Бургас
(Влюбен съм в теб, Розана!)
Грижа ме е за всичките ти пришки на краката
за всичките ти отражения във водата
за мокрите ти стъпки от банята до леглото
за мириса на чай от блатото ти
за душите ти
които там погреба
за мириса на мухъл
от обувките
с които ще дойдеш при мен
Влюбен съм в теб, Розана!
Усещам вкусовете ти в гръкляна си
вдишвам плодовия пушек
от ноздрите ти
дълбая дупки
в бедрата ти
срещам се със себе си
в изкуството ти
Влюбен съм в теб, Розана!
Целувам ябълките
в очите ти
срещам зениците ти
в сънищата си
усещам миглите ти
в стомаха ми
пресмятам тежестта им
в ежедневието ни
Влюбен съм в теб, Розана!
Падам в шахтата ти
търся стълбата си
за да изляза и да ти кажа –
излъгах те
Аз съм Габриела
която никога няма да бъде Розана
Поощрения:
Йоанна Милкова Милкова, 17 г., София
***
възрастният мъж върви с откраднати стъпки
в онова пространство
между небето и земята
в което не е нито Бог
нито човек
и влачи на гръб три черни чувала
а в тях – трупове –
на надеждата, на мечтите
на жената, в която толкова сляпо се бе влюбил
на терзанията и крехката непринуденост
с която преминаваше
през стени от несгоди
на щастливите слънчеви лъчи
на всеки спомен
от неосъзнатата обреченост – любовта
на сънищата, в които
виждаше сянката й
на многото изпушени цигари
и малкото изпитана вина
възрастният мъж влачи на гръб
целият си живот
по пътя към черната осанка
скрита под дъното
на чувалите
Емел Росенова Кумбарева, 18 г., с. Кочан, обл. Благоевград
***
Не е ли отчайващо да имам толкова да кажа,
но всеки път започвайки да говоря
и езикът ми да натежава.
Не е ли нелепо?
Как все още трупам истории,
а не смея да разкажа своята.
Аз не съм сандък, нито капсула на времето.
Нека думите ми се превърнат в птички
и да отлетят някъде в безвремието.
Започна ли да говоря, не ще издам даже звук.
Прокълната съм на мнителност към всеки друг.
О, бръкнете в гърлото ми и извадете гласът,
само тогава ще съжаля защо не бях искрена поне един път.
Михаел Георгиев Руков, 20 г., София
(Завръщане)
По празния път съм дошъл,
през обраслите пътеки
и по непометените дворове
и последните светлини на деня
ми бяха водачи.
Дивите коне от стадото,
което бродеше в сърцето на планината,
препречиха пътя ми
и ме завлякоха на дъното на езерата,
където изчезнах
и за дълго време не се появих.
Когато излязох на повърхността
вече бях забравен
и думите се ронеха от мен
като прах от стари страници,
които се разпадат.
С последните останали парчета
успях да подредя знаците
и да изпиша името си.
Василен Георгиев Василев, 24 г., Нови Искър
(Шумен през Декември)
В родния дом времето е сякаш застинало, а
въздухът – опомнящо хладен, но мек,
като травматичните спомени за щастливото детство,
което си припомням по снимките от старите фотоалбуми,
пълни с лица, които вече ги няма.
Никой няма да ни върне изминалите години,
но за това и нашата съпротива е
просто да се усмихваме един на друг
и да не спираме да се смеем.
Божана Тонева Славкова, 19 г., Бургас
(Пухкава раница)
Искам да открадна
пухкава раница
за бъдещето си дете,
което ме очаква след 10 години
според звездите.
Жената, която ми гледа, каза, че има цял албум със снимки на предречени бебета.
Детето ми ще бъде просто още един звезден номер.
Мравчи номер,
подхвърлен системно,
изплют.
Искам да има пухкава раничка,
за да се учи на нежност
и че болките са извън системата.
С кукуригу, а после с опашки, а после на плитка.
С ожулени колене, вечно с пръст по лицето,
с растящи, а после падащи, зъбки, с колики –
после с афти.
Не знам какво ще научи от тези неща. То ще си знае.
Моя бъдеща дъще, или пък син,
знай че ти ще си ти,
даже и без предречен номер,
даже и без снимка в албум,
даже и без да се родиш.
Петя Антонова Иванова, 21 г., София
(Ръцете на баба ми)
По-рано обядва.
Сега ме гледа как пиша
и мълчи.
Рядко мълчи.
Обикновено се оплаква,
но само пред родителите ми.
Като сме сами, разказва.
Плаче.
Стиска треперещите си ръце –
дясната и лявата –
белези и тъмни петна,
любов и болка в историите й
чак до късите нокти.
Държат се здраво една за друга –
дясната и лявата.
Само те са си останали.
Силвия Николаева Алексиева, 15 г., София
(Летовници)
Пристигат първи на плажа,
настаняват се под сянката на скалите.
Плуват след шамандурата и се обръщат,
за да видят дали навесът им не е паднал.
Вечерите прекарват в една горичка
с гледка към баровете и хотелите,
но ги поглеждат, само когато огънят им изгасне.
Най-отдалечени са клиентите на наследствените хотелиери.
Мария Владимирова Игнатова, 23 г., София
***
ожуленото връхче на обувка,
което свива сърцето на света,
защото във връхчето е събрано
цялото отсъствие – да няма кой,
и всичкото примирение,
че и така може да се ходи
Маргарита Добринова Русева, 21 г. , Плевен
(Анатомия на изчезването)
На Б.
На криеница си играем с времето,
подкупвам го,
за да останеш още малко.
Чета между редовете,
за да се науча.
Животът се състои от липси,
бродирам ги,
за да не ги забравя –
конецът е безцветен,
тук е, но го няма,
лъже ме (напомня ми на теб) –
вдявам поредната лъжа в иглата
и бродирам върху кожата си.
Не боли, когато го очакваш.
Татуировки нямам,
но белезите си приемам като календар,
отброявам дните,
които ни остават.
Уча се да те обичам бързо,
но не и между другото.
1,2,3...
Времето за криене приключва,
подкупа не е достатъчен.
Тръгваме си
всеки сам –
да търси себе си.
Знам –
все
някога ще се открия пак –
във теб.
Честито на всички наградени и отличени млади автори!