• Посещения: 455

ПОЕТИЧЕСКИ ПЛЕНЕР СТАРА ЗАГОРА 2007

В рамките на 24-ия национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” - Стара Загора 2007 за първи път се проведе и поетически пленер. В него участваха Камелия Спасова, Мария Калинова, Марица Колчева и Петър Чухов. Младите автори бяха изправени пред четири предизвикателства за един ден - за първи път видяха и чуха разказите за неолитните жилища в Стара Загора, за Аязмото, за опожарената гора след пожарите на 2007 г. и гостоприемното Първо частно поетично лозе на Георги Янев, и трябваше да реагират в стихотворна форма. Резултатът беше впечатляващ, а различната емоция и усещане са съпроводени и с фотографски акценти.

Фотогалерия

НЕОЛИТНИТЕ ЖИЛИЩА

всяко начало е фикция

ей така се е тръгвало, оттук
нагоре по пътя към небостъргачите
от неолитните прашки към куршумите:
аеродинамични отломъци

пласт по пласт обелват жилищата
докато стигнат камените утроби
на пещите и зърнохранилищата
където с костени лъжички
в глинени панички
малките глинени фигурки
на неолитните жени
с плодородни форми
/задници и гърди/
мелят между два камъка
историята ни или нечии
празни приказки

за да каже нявга
какви ги е раждала, ражда ли сега
и ако не каже, пристигат
екипите от BBC, чужбинските професори
/фактор по-истинен и от въглерод 14/
с камерите и тефтерите
да документират и разгласят
откъде е тръгнала Европа
отпреди Атнина, Крит и Микена

и ако бъдат попитани
срещат ли се бикове по тези земи
те бъркат в куфарите си
и вадят въодушевени копие
от неолитния сфинкс

Камелия Спасова


НЕОЛИТНИТЕ ЖИЛИЩА

Преплетени пръти, замазани с глина
ръцете на жреца, не че няма камък,
както няма тухли, но камъкът
се зида трудно и ето: глинени леглата,
глинени в тях стопаните и отгоре някой
строи други стопани глинени
и тъй докато ти умре къщата:
пожар след пожар угасва огнището
и идва богинята на мъртвите жилища,
отваря двускатния покрив, взема душата -
купчинка глина и я пренася
далеч през реката, тук, в музеите...

Мария Калинова


НЕОЛИТНИТЕ ЖИЛИЩА

Тя казва – това не е жена а птица
и разперва ръце
може би още не се е събудила
сънува
може би още е твърде рано
неолитна сутрин
в началото на месец,
който не съществува

жилището й е на тихо място
пет пласта под земята
без врати и прозорци
денят слиза бавно и вертикално
в продължение на години,
за които никой не подозира

лесна е за отглеждане –
въглерод 14, плосък камък, овъглено брашно
гледа отдолу нагоре
с птичи поглед
как копаят орнитолозите

подземните богове стаяват дъх
чакат
чакат
в края на краищата
часовете
започват от само себе си

Марица Колчева

НЕОЛИТНИТЕ ЖИЛИЩА

В тези полуразрушени
неолитни огнища
някога е пламтял
неолитен огън
и към неолитната топлина
неолитни хора протягали
неолитни ръце.

Кои са били те? –
дали от елита
на неолита
или от неолитния
пролетариат –
онзи безименен
неолитен Давид,
победил с неолитна прашка
природата - Голиат,
чиято неолитна борба с времето обаче
ударила на камък...

Петър Чухов

ПАРК "АЯЗМОТО"

в стара загора
повече от детските колички
са само дърветата

Когато стигна в най-дълбоката
пустош на само камънак
на само пясък
празното пространство се отваря
с миражна плътност:
хоризонталните кипариси и хималайски кедри
алеите с едно високо до едно по-ниско
всичко точно разработено и размерено
с латинските заглавия /Juniperus Virginiana/
върху потомствените видове

но в Аязмото само неверници
кълват и кълнат, кълнат и зидат
местните видове
всичко претапят
до последната шишарка
понеже бясно се разпростаняват

Когато видението отмина
при него като при божи човек
дойдоха градинарите
със семена от Индия
и с други фабрикувани екзоти
отвориха големите разсадници
и зачакаха да видят какви ще виреят

но в Аязмото само неверници
срещат те по главната
и ти подвикват тайствено
не вярвай никому, защото
никой нищо не разбира
ето и този дървета наглежда
докато в параклиса пеят иконите

Когато се казват нещата
трябва да се садят с точните им имена
защото и за декоративните видове
също важи че по плодовете им...
а изсъхналите - с брадвата

Камелия Спасова

ПАРК "АЯЗМОТО"

От семката на Лесоинжинера, дълга
поне сантиметър, е поникнала първата
райска ябълка. Жените богобоязливо
пълнят водата, стичаща се от корените
на пирамидалната топола, събират
падналите листа и правят чай...
Жените в тая градина съвсем не са
враговете, а Кълвача и Ленин:
хабитусите им приемат вид на драка,
живият плет расте ли, расте и ще пленява
всяко дърво, както LAURUS NOBILIS,
т.е. лавърът, живее в клетка и вече
нито на поетите, нито на параклиса
им говори нещо езикът
на камбаната...

Мария Калинова

ПАРК "АЯЗМОТО"

Аз вече си го представям
в парка с липсващите катерици
с неуместните имена
твърде много латински
зима в началото на клоните
а аз владея само този език
на внезапните решения:
дървесината като стомана
растенията сталагмити
и когато избродя водата
застанала винаги в началото
вече съм си го представила целия:

заскрежени зъби
дълги пръсти
и широки плочки на нокътя
така изглежда
не рисува дърветата
вероятно ги изкоренява
но на разбираем език

Марица Колчева

ПАРК „АЯЗМОТО”

Виждаме –
есента е дошла тук
преди нас.

Райската ябълка
вече не ражда.

Лавърът
е затворен в клетка.

Драката протяга
клони към алеята.

Под рехавата корона
на Гинко Билоба
две жени с боядисани коси събират
осланени листа.

Затварям очи
и чувам –
кълвачът чука
по камбаната на параклиса.

Петър Чухов

ОПОЖАРЕНАТА ГОРА

ръкописите никога не изгарят

тъжни стволове с тъжни
въглени вместо шишарки
по върховете си
стърчат в гробището на есента
на пепел са
пъпките, цветовете, клоните
белезите на различие
така че не може да познаеш кой си

не се изгубвай никога в гора такава
внимавай подпалят ли се
ръкописите
пепел ще станат дърветата, пепел-хартията
но думите ще остават
да грачат
без иглички в нищото

Камелия Спасова

ОПОЖАРЕНАТА ГОРА

В хралупите им някой е събирал въглени,
вместо семена и шишарки, бор до бор
като иглолистни цигани чакат от изток
да дойдат едните черни дни, а другите
да минат от запад и където тая година
се съберат, от там като скръбна вдовица
ще започне да подсмърча зимата...

Мария Калинова

ОПОЖАРЕНАТА ГОРА

брадата
гори по-лесно от косата
рижите жени
горят по-лесно от чернокосите

има и други,
неспособни на топлина

ОПОЖАРЕНАТА ГОРА

след поредния пожар
гората пълна
с вещици

Марица Колчева

ОПОЖАРЕНАТА ГОРА

Черни са
вечнозелените.

Петър Чухов

ПЪРВО ЧАСТНО ПОЕТИЧНО ЛОЗЕ

капките на ракията
започват да броят своите 40

не е въпросът само в лозето
нито в белите или черните фигури
когато се дестилира двойно поезия
трябва рязко да се извърна
вместо в огледало да видя
как смесвам виното с времето
сред частната собственост
на своя частен живот
се обръща броенето
все по-назад (като все по-навътре)
чак до двете неолитни
или нефритни жилаща

Камелия Спасова

ПЪРВО ЧАСТНО ПОЕТИЧНО ЛОЗЕ

От четвъртъците на ноември
ще стане добра ракия,
книгите -
препечени филийки,
ще се изядат
до последните трохи,
даже на котката й викат
Писа, но какво е написала -
по това време на годината
никой отблизо
не я следи...

Мария Калинова

ПЪРВО ЧАСТНО ПОЕТИЧНО ЛОЗЕ

Тя е пияна
прегръща се с котката
понякога е руса
друг път вегетарианка
тиквички висят като обеци
зад ушите й
гората зад нея е в пламъци
помръдне ли малко назад
паднала е в огъня
но тук
поезията няма значение
слънцето
топли гърба

Марица Колчева

ПЪРВО ЧАСТНО ПОЕТИЧНО ЛОЗЕ

И тук е имало избори:
една част от гроздето
е дало гласа си
на виното,
друга част –
на ракията, която
още ври в казана.

Аз обаче гласувам
с протестен вот:
сипвам си
бира.

Петър Чухов